О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 600
София, 04,07,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 32 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. Ил. Н. чрез адвокат С. К. срещу решение № 96/22.10.2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.гр.д. № 251/2012 г. в потвърдителната му част на решението на Бургаски окръжен съд, с което исковете на Н. са отхвърлени за разликата от уважените до предявените размери и е определен момент на законна лихва върху имуществените вреди, не от датата на увреждането 19.09.2010 г., а от 01.09.2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът – З. [фирма] /правоприемник на ЗК „Б.”/ оспорва касационната жалба с писмен отговор, без конкретни съображения.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски окръжен съд /БОС/ са предявени обективно съединени претенции от Х. Ил. Н. срещу ЗК „Б.” за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания при ПТП в размер на 200000 лв. и имуществени такива в размер на 20000 лв. по чл.226 ал.1 КЗ, чл.45 и чл.86 ЗЗД. Исковете са уважени от БОС съответно за 91000 лв. неимуществени вреди със законна лихва от датата на увреждането /19.09.2010 г./ и за 12000 лв. имуществени вреди, включително бъдещи такива със законна лихва от 01.09.2011 г. и са отхвърлени за разликата до предявените размери. Присъдени са и съответните разноски. По жалби и на двете страни решението на БОС е потвърдено от БАС. БАС е приел, че на 19.09.2010 г. ищцата Х. Н., като пътник в МПС, е претърпяла ПТП по вина на управляващия това МПС Е. Габровски, който със споразумение от 10.07.2011 г. по НОХД № 964/2011 г. на БОС е признат за виновен за това, че управлявайки МПС е изгубил контрол над автомобила, допуснал е самостоятелно ПТП, при което причинил смъртта на повече от едно лица, както и средна телесна повреда на Х. Н., изразяваща се в счупване и луксация на 12 гръден прешлен, гръбначно-мозъчна травма с пареза на долните крайници, счупване на 7 ребра /престъпления по чл.343 ал.3 б.”б” вр. ал.4 вр. ал.1 б.”в” НК/. Управляваното от Габровски МПС е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК [фирма], сега З. [фирма], с оглед на което е ангажирана отговорността на застрахователя по чл.226 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за обезщетяване на претендираните от Н. вреди. БАС е приел, както и БОС, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат с 30%, тъй като е била без предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Изводът си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, БАС е мотивирал с подробни съображения относно механизма на произшествието, за което е изслушано заключение на авто-техническа експертиза, установяваща по категоричен начин, че ако пострадалата е поставила предпазен колан, в изпълнение на задължението си на пътник по чл.137а ЗДвП, биха могли да се предотвратят получени от нея увреждания или поне би способствала същите да не са в такава тежка степен. Вината на водача на МПС е значително по-висока, тъй като той е отговорен за действията си по управление на техническото средство и това ангажира в по-висока степен отговорността му при нарушение на правилата за движение, отколкото неизпълненото задължение на пътниците, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. При определяне размера на претендираните неимуществени вреди БАС е преценил получените увреждания от ищцата, които са тежки и необратими до този момент, наложили са трудоустрояване на ищцата при 100% нетрудоспособност с чужда помощ, проведеното лечение. С оглед установеното тежко състояние на ищцата, както и нейната млада възраст /25 години/, съдът е определил цялостно обезщетение в размер на 130000 лв., от което е приспаднал приетото съпричиняване от 30% и е приел, че искът за неимуществени вреди е основателен за 91000 лв. със законната лихва от датата на увреждането 19.09.2010 г., какъвто размер е присъдил и БОС. Според БАС искът за имуществени вреди е основателен за 12000 лв. – разходи за лекарства, медикаменти и др. нужди на пострадалата, включително бъдещи вреди във връзка с процесните увреждания, като размерът е определен при условията на чл.162 ГПК, доколкото искът е доказан по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер и при приспадане на приетото съпричиняване от 30%. Върху присъдените имуществени вреди, според БАС, се дължи лихва от момента на предявяването на исковата молба, както е приел и БОС, а не от датата на увреждането, тъй като се претендира обезщетение за имуществени разходи, извършени в по-късен момент след произшествието, претендират се и бъдещи вреди, като липсват доказателства по делото за точното време на извършване и предназначение на всеки разход, поради което размерът на претендираните имуществени вреди е определен по реда на чл.162 ГПК.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира въпроси във връзка с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и конкретно определяне приноса за съпричиняване от самия пострадал, съпоставката между този принос и степента на участие на делинквента, критериите за отчитането му, както и момента на изискуемост на законна лихва при непозволено увреждане – в конкретния казус за имуществени вреди, определена в по-късен момент от увреждането. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с цитирана съдебна практика, с което се мотивира допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Съпричиняването на вредоносния резултат и приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД е във връзка с изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Както е посочено в представеното от самия касатор решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика /т.2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и цитираните в него други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В случая такава преценка е извършена от БАС, както се посочи по-горе, за което са изложени подробни съображения относно механизма на ПТП, допуснатите нарушения на ЗДвП от водача на самокатастрофиралото МПС Е. Габровски и неизпълнените задължения по ЗДвП от пострадалата, съпоставката им и причинната им връзка с вредоносния резултат. Приетото съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалата в случая е в съответствие с доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП и конкретно със заключението на авто-техническата експертиза. Щом разрешението на въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, каквато конкретна преценка е извършена от БАС, както изисква приложената от касатора съдебна практика, няма основание да се приеме противоречиво разрешаване в решението на БАС с тази практика и наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпросът във връзка с началния момент на дължимост на законна лихва върху присъдените имуществени вреди има връзка с изхода на спора, но и по отношение на неговото разрешение не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК какъвто се твърди. Приложената съдебна практика не касае имуществени вреди – извършени разходи след ПТП, нито бъдещи такива и то определени по реда на чл.162 ГПК, т.е. без данни, установяващи точния момент на настъпването им. За разрешението и на този въпрос не е налице никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на въззивното решение на БАС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има данни тази страна да е направила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96/22.10.2012 г. на Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 251/2012 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.