6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 06.08.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 993 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. С. Б. срещу решение № 1126 от 05.07.2011г. по т. дело № 230/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав, с което след частична отмяна на решение от 17.11.2010г. по т. дело № 595/2008г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 1 001 лв. – възнаграждение по договор за охрана от 19.01.1998г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2008г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 459,96 лв. – мораторна лихва върху присъдената с първоинстанционното решение главница от 1 940 лв. за периода от 06.12.2007г. до 04.12.2008г. и върху присъдената с въззивното решение главница от 1 001 лв. за периода от 06.01.2008г. до 04.12.2008г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер 29,21 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ въпросът относно правото на една от страните по договор да иска едностранно неговото прекратяване съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД; 2/ въпросът за начина на връчване на предизвестието за прекратяване на договора.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. А. в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че сключеният на 19.01.1998г. между [фирма] в качеството на изпълнител и [фирма] – клон В. в качеството на възложител договор е прекратен на 17.12.2007г. с едностранно волеизявление на възложителя, обективирано в писмото, отправено от ответника до [фирма] с изх. № 984/05.12.2007г. и получено от адресата на 17.12.2007г. Решаващият съдебен състав е направил извод, че едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя е допустимо, предвид безсрочния характер на договора и неговия предмет – повтарящи се еднородни престации.
Констатирано е, че към момента на прекратяване на договора е извършено прехвърляне на търговското предприятие на изпълнителя по договора в полза на [фирма], което прехвърляне не е породило действие досежно ползването от издадения на едноличния търговец лиценз за упражняване на частна охранителна дейност от приобретателя на търговското предприятие [фирма] съгласно чл. 25, т. 4 ЗЧОД. Поради това и с оглед характера на сключения между страните договор intuitu personae въззивната инстанция не е приела наличие на възможност за продължаване обвързването по договора от 19.01.1998г. за период след прехвърляне на търговското предприятие без изричното съгласие на възложителя, дори да не би било отправено предизвестие за прекратяването му. Съдебният състав е преценил като неотносими възраженията на ищеца, че предизвестието не е получено от него, като неотправено по адреса на управление и седалището на [фирма], аргументирайки се с едностранното прекратяване на договора с надлежно адресираното до [фирма] предизвестие. Въз основа на изложените съображения е направил извод за неоснователност на претенциите за периода след 17.12.2007г.
По отношение на иска за възмездяване на направени в изпълнение на договора транспортни разходи за периода от 30.03.2004г. до 30.09.2007г. въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за отчитане от страна на изпълнителя на направени разходи за обиколка на обектите, респективно приемането им от възложителя, предвид и непредставянето на пътни листи по делото.
Евентуалното възражение за давност би било основателно за погасяване на главницата за периода от 30.03.2004г. до 26.05.2004г. на основание чл. 110 ЗЗД.
За да направи извод за неоснователност на претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за електронна охрана, решаващият съдебен състав е приел, че ищецът не е представил доказателства за изпълнение на възложената му електронна охрана. Преценил е, че представените едностранно съставени от ищеца проформ фактури нямат материална доказателствена сила, противопоставима на ответника, не са подписани от ответната страна, разпитаният свидетел не е заявил обстоятелства, обосноваващи извод за осъществяване на електронна охрана на обектите на ответника до прекратяването на договора в пълния й договорен обхват, който не е изяснен по делото, не е представен протокол за обектите и територията за контрол, а доказателствата за задействана сигнализационна система за обекти на ответника, върху които е извършено посегателство, сами по себе си не установяват пълно и непрекъснато изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос относно правото на една от страните по договор да иска едностранно неговото прекратяване съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД не е релевантен за настоящия спор, тъй като въззивната инстанция не е аргументирала решението си с обстоятелството, че ответникът е развалил едностранно договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Решаващият съдебен състав е приел, че направеното от възложителя едностранно прекратяване на договора, сключен на 19.01.1998г. между [фирма] /изпълнител/ и [фирма] /възложител/, е допустимо, предвид безсрочния характер на договора и неговия предмет – повтарящи се еднородни престации. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87, ал. 1 ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника. Развалянето на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД предполага неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора и има обратно действие, докато прекратяването на договор с предмет повтарящи се еднородни престации от една от страните не изисква виновно неизпълнение от страна на длъжника и има действие за напред.
Доводът на касатора, че въпросът за начина на връчване на предизвестието за прекратяване на договора е решен в противоречие с практиката на ВКС е неоснователен. Разпоредбите на ЗЗД не уреждат въпроса за начина и мястото на връчване на съобщението, а разпоредбите на ГПК за връчване на съобщения и призовки не намиратг приложение. В конкретния случай изпратеното от възложителя [фирма] – клон В. до изпълнителя [фирма] писмо изх. № 984/05.12.2007г. за прекратяване действието на договора за охрана е получено лично от адресата на 17.12.2007г., поради което е без значение дали адресът, на който писмото е доставено, е седалище и адрес на управление на едноличния търговец.
Позоваването на противоречие с решение № 231/25.03.2010г. по т. дело № 226/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е неоснователно, тъй като посоченият съдебен акт е неотносим към спора – в него е разгледан въпроса за едностранно разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД на договор за изработка поради неизпълнение на част от довършителните и некачествено изпълнени СМР, какъвто не е настоящият случай.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Позоваването на противоречие с решение № 1058/22.11.2005г. по т. дело № 361/2005г. на ВКС, ТК и решение № 732/05.12.2008г. по т. дело № 214/2008г. на ВКС, ТК е неоснователно, тъй като цитираните съдебни актове са неотносими към спора. В решение № 1058/22.11.2005г. по т. дело № 361/2005г. на ВКС, ТК страните са прекратили договора поради обективна невъзможност за изпълнение с двустранно подписано споразумение, а решение № 732/05.12.2008г. по т. дело № 214/2008г. на ВКС, ТК е постановено по иск за обявяване по реда на чл. 135 ЗЗД на относителната недействителност на извършената от ответниците непарична вноска в капитала на определено акционерно дружество на недвижим имот, предмет на сключения между ищеца и физическите лица предварителен договор за покупко-продажба на този имот.
Твърдяната от касатора хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По отношение на релевантните за настоящия спор правни въпроси е формирана трайноустановена съдебна практика в гореизложения смисъл, която не се налага да бъде променяна и е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на решението.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1126 от 05.07.2011г. по т. дело № 230/2011г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.