5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 08.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1196 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. в гр. Враца, представлявана от директора инж. Р. П., приподписана от адв. Р. Я., против въззивното решение № 266 от 9 май 2012 г., постановено по гр.д. № 276 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2012 г., с което е отменено решение № 159 от 27 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 5563 по описа на районния съд в гр. Враца за 2011 г. в частта му за отхвърляне на предявения от С. Р. Р. от [населено място] иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 27 февруари 2012 г. – 4 април 2012 г. и вместо него училището е осъдено да й заплати сумата от 1052,38 лева, ведно със законната лихва от 1 декември 2011 г. и разноски от 500 лева, а в останалата част, с която уволнението на Русинчовска е признато за незаконосъобразно, тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и училището е осъдено да заплати 4018,64 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 4 октомври 2011 г. – 27 февруари 2012 г. и разноски, решението е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно приема, че е налице незаконосъобразност на извършения подбор, след като в подбора са участвали преподавателите икономисти, взета е предвид притежаваната от ищцата специалност, преценявани са критерии за качествата на преподавателите, с отговора на исковата молба са посочени съображения по оценяването, оценките на участвалите в подбора, в това число и ищцата; от направеното от ищцата оспорване не е ясно какво точно се оспорва; представените по делото доказателства са подкрепени и от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели, участвали в комисията по подбора; в решението не са обсъдени становищата на касатора, не са обсъдени и гласните доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: по задължението за извършване на подбор и начина на извършване чрез оценяване от нарочна комисия по определени критерии, съответно преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на ищцата, обосновани със събраната от участниците в подбора информация – противоречие с ТР № 3/2011 г., ОСГК; по задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си становището на работодателя пред първоинстанционния съд в отговорите на исковата молба, така и пред въззивния съд да обсъди обстойно и задълбочено целия събран по делото доказателствен материал.
Ответницата С. Р. Р. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г., в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че протокол на комисията по подбора и оценъчните карти на заемащите длъжността „старши учител теоретично обучение” не са представени; налице е действително съкращение в щата на гимназията, но подборът, който е бил задължителен, е незаконосъобразен – от доказателствата по делото, освен твърденията на работодателя, не се установява извършване на подбор и, ако е бил извършен, да е законосъобразен, тъй като се представят доказателства само за назначаване на комисия по подбор и определяне на критерии оценяване, но липсват доказателства за оценяването на преподавателите и кои от тях са участвали в подбора и са били оценявани, за да се приеме, че извършеният подбор е законосъобразен; при оспорване още с исковата молба на факта за извършения подбор и неговата законосъобразност, в тежест на училището е било да установи тези факти и обстоятелства – посочените оценки в становището на директора съответстват на обективни признаци и факти, но това не е сторено; събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства не мотивират извод в обратната посока, тъй като от тези показания не се установява между кои учители е правен подбор, какви са поставените им оценки и отговарят ли те на обективната действителност; според свидетелите, комисията по подбора е изготвила протокол и го е представила на директора, но такъв не е представен пред съда, и според становището на директора двама учители са с по-ниски оценки от ищцата, но тя е уволнена; следва да се уважи претенцията за заплащане на обезщетение и след последното заседание на първоинстанционния съд до края на шестмесечния период от уволнението.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по поставените правни въпроси не е в нарушение на задължителната съдебна практика, както се твърди от касатора.
На първо място се поставя проблем, свързан със законосъобразното провеждане от страна на работодателя на задължителния в случай подбор. Както ВКС е дал обвързващо разрешение в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В процесния случай съдът е процедирал именно по посочения начин – при сторено от ищцата възражение относно законосъобразността на извършения подбор, е преценявано изпълнението на доказателствената задача на работодателя да установи дали са оценени действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на възложената задача. За да подкрепи твърдението си за допуснато от съда нарушение при тази преценка, касаторът сочи, че в отговора на исковата молба подробно е изложил съображения за оценяването, посочени били и оценките на участвалите в подбора преподаватели. Не е подкрепено с доказателства обаче твърдението, че нарочно съставената за извършване на подбора комисия е направила подбор по съответните критерии, както и какви са били конкретните оценки на участвалите в подбора учители по съответните критерии. Въззивният съд е заключил, че гласните доказателства не установяват между кои учители е правен подбор, какви са поставените им оценки и отговарят ли те на обективната действителност, поради което не е могло да се установи законосъобразността на извършения подбор. Ето защо, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителната съдебна практика относно критериите за осъществяване на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол спрямо него, допускане на касационното обжалване не се налага.
Вторият правен въпрос касае задължението на съда да основе изводите си на всички относими към спора доказателства, представени по делото, както и да съобрази становищата и доводите на страните по съответните факти. Касаторът не е представил съдебна практика по твърдението си за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но е безспорно, че по поставения правен въпрос такава съществува и е известна. Искането обаче е неоснователно. То се гради около тезата на касатора, че съдът не е обсъдил обстойно и задълбочено събрания доказателствен материал и становищата на касатора, както и събраните гласни доказателства. Тезата е явно несъобразена с действителните мотиви на съда – налице е обстойно обсъждане на събраните доказателства, включително и на гласните такива. Обстоятелството, че изводите на въззивния съд са неизгодни за касатора, не прави даденото разрешение противно на задължителната съдебна практика по правомощията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по тях, както и по дължимото доказване от страните и преценка от страна на съда по извършен подбор (предвид разрешението по цитираното ТР), какъвто е бил и основният предмет на спора в настоящото дело.
Ответницата претендира заплащане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 500 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 266 от 9 май 2012 г., постановено по гр.д. № 276 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2012 г.
ОСЪЖДА П. в гр.Враца, представлявана от директора инж. Р. П., да заплати на С. Р. Р. от [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: