O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 13.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 240 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 906/ 13.01.2009 година от К. М. Р., Л. М. Р. и В. М. Н. , и тримата от гр. С., подадена чрез процесуалния им представител адв. Д срещу въззивно Решение от 13.11.2008 год., постановено по гр. в..д.Nо 2533/2005 година на Софийският градски съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , поради допуснати нарушение свързани с неправилна преценка на доказателствата по делото,необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона- чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т 1 ГПК се обосновава с противоречива практика на ВС и ВКС по приложение на разпоредбите на закона за зачитането и значението на неформалния писмен договор за продажба на земеделска земя в миналото като начало на давностно владение за придобиване право на собственост по чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ, като се цитира Решение Nо 360/ 4.11.2003 година на ВКС 5 чл. Състав, по въпроса за значението за валидността на Решението на ПК и зачитане на конститутивното му действие при различните редакции на чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ, до отмяната с ДВ. Бр.44/2001 година, също постановено / според защитата на касаторите/ в противоречие с установената практика на ВКС, илюстрирана с Решение Nо 567/4.11.2003 година на ВКС-I отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като разглеждането на делото от касационната инстанция ще помогне за точното прилагане на закона и развитие на правото по въпросите за меродавният момент към който следва да се преценява наличието на титул за собственост на внеслия земите в ТКЗС при хипотезите на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ, за значението на неспазване изискванията за брой и състав на ПК по чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ и какъв е характера на разпоредбата-императивен или инструктивен с оглед на приложените последици, какви са правните последици при прогласена нищожност на отрицателно решение на ПК, с която е отменено предходно позитивно решение на ПК.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Д. Г. Н., чрез повереника и адв. Св. Б. , с която се взема само становище по основателността на касационната жалба, не се релевират възражения за недопустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данни за уточнения такъв от 13 352 лв. и с данните за данъчната оценка от 1299 лв.
С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалбата на Д. Г. Н. от гр. С. е отменил решението на Софийския районен съд от 07.04.2005 година по гр.д. Nо 10165/2001 година, с което е уважен иска по чл. 108 ЗС като е прието, че наследодателката на страните-ищци М. А. И. е била собственик на процесния недвижим имот и е постановил ново, с което е отхвърлил заявения от К. М. Р., Л. М. Р. и В. М. Н. срещу Д. Н. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на собствен недвижим имот- празно дворно място в гр. Б., м.”Л”, имот пл. Nо 2354 в кв. 153 м.”Р” с площ от 2 дка , а по скица от 2 784 кв.м., за който имот са отредени парцели- парцел ****span>VIII-2354 с площ от 1328 кв.м., парцел ****span>XVI-2354 с площ от 632 кв.м. и парцел ****span>XVIII-2354 с площ от 610 кв.м, в кв. 153 по плана на града. Прието е , че решението на ПК за възстановяване собствеността на земеделските земи на М. А. И. не я легитимира като собственик на същите , тъй като такива земеделски земи същата не е внесла в ТКЗС, писменият договор от 25.04.1949 година за закупуване на нива от 2 дка в м.”Л” е нищожен , поради липса на нотариална форма , изискване на чл. 219 ЗЗД/ отм./ във вр. с чл. 311 от ЗН /отм./ , както и поради обстоятелството, че Решението на ПК/ОСЗГ е нищожно, като издадено преди изменението на чл. 60 ал.4 ЗСПЗЗ и неотговарящо на изискванията на закона.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия намира , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
По въпроса за значението на неформален писмен договор / в случая за покупко-продажба / от 1949 година , последиците на който договор са заявени-декларирани по емлячния регистър на наследодателя и земите внесени в ТКЗС , ВС и ВКС имат трайно установена практика и тя е тази, посочена по Решение Nо 360/ 4.11.2003 година на ВКС 5 чл. състав. Частният писмен договор,който поради липса на изискуемата се от закона форма, не може да породи вещно-правни последици, винаги е считан от съдилищата за меродавен от гл.т. на момент от който има предаване на владение , промяна на намерението с което се държи един недвижим имот в контекста на придобиване правото на собственост на основание придобивна давност. Според българското право придобивната давност не се прилага служебно, тя следва да бъде заявена от лице, което твърди , че именно този оригинерен способ е придобивното му основание и го легитимира като собственик на конкретен имот, било по реда на чл. 483 и сл. ГПК /отм./ или чрез възражение в спор за собственост. Доколкото по делото, в рамките на спора по същество , ищците-като наследници на М. А. И. в нито един момент не са се повозвали на придобивната давност по чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ като основание за придобиване правото на собственост / въпреки оспорването на частния документ като годно основание за придобиване правото на собственост/от страна на защитата на Д. Н. , то този въпрос не е стоял в предметната рамка на спора за собственост и за решаващия съд не е имало основания да зачете частния писмен документ- договора от 25.04.1949 година от като начален момент на владението , за придобиване правото на земеделския имот по давност. За да е налице противоречие на практиката на ВС или ВКС по материално или процесуално парвен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , то въпроса не може да е поставен по принцип, а следва да е от кръга на въпросите , обхванати от предметната рамка на спора за собственост, в конкретния случай на спора за придобиване на собствеността на наследодателката М към минал момент –преди внасянето на земята в блоковете на ТКЗС.
По въпроса за валидността на Решение на ПК, като административни актове , издаване от оторизиран орган при несъответствие на броя на неговите членове , с този уреден от чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ , ВКС има неотклонна практика , която приема разпоредбата на закона за императивна и ако решението е подписано от незаконен състав в смисъл на брой членове несъответстващи на броя членове на комисията по закон, то решението на ПК е нищожно. Цитираното Решение Nо 567/4.11.2003 година на ВКС-I отд. не обуславя извод за противоречие по повдигнатия въпрос.
Не е налице и основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , туй като по посочените в изложението въпроси , ВКС има трайна и безпротиворечива съдебна практика, която не налага преразглеждането с цел уеднаквяване или развитие на правен институт.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 906/ 13.01.2009 година от К. М. Р., Л. М. Р. и В. М. Н. , и тримата от гр. С., подадена чрез процесуалния им представител адв. Д срещу въззивно Решение от 13.11.2008 год., постановено по гр. в..д.Nо 2533/2005 година на Софийският градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: