О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 23.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 487 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. Ц. от гр. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв. Б от габровското адвокатско д-во „Т”, против въззивното решение на Сливенския ОС, ГК, от 20.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 63/2009 г., с което – като неоснователен и недоказан – е бил отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу търговците Е. „С” и „С” О. , представлявани от М. Т. М. от гр. Н., за тяхното солидарно осъждане да му заплатят сума в размер на 9 530 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.І.2008 г. и до окончателното й издължаване. Оплакванията на касатора Д. К. Ц. за неправилност на обжалваното въззивно решение се свеждат до постановяването му в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поради това той претендира касирането му и – независимо от оплакването си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – за постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковата му претенция срещу солидарно отговорните ответници да се уважи в предявения й размер, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ц. изтъква, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Сливенския ОС следвало да се допусне при наличието на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разграничавайки в тази насока две отделни хипотези: а/ че разглеждането на делото във ВКС щяло да е от значение за точното прилагане на закона – както материалния, така и процесуалния; и б/ че независимо от обстоятелството, че спорът се свеждал до „класическо облигационно дело”, неговото разглеждане било важно за развитие на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответните по касация „С” ООД-гр. Нова З. и Е. „Сорико – м-р М. М. със седалище в същия град, писмено са възразили чрез процесуалния си представител адв. Г. С. от АК- С. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените от касатора Ц. оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския окръжен съд, касационната жалба на Д. К. Ц. от гр. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което достъпът на Ц. до него ще следва да бъде отказан, са следните:
В текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК законодателят не разграничава две отделни хипотези, а предвижда въззивният съд да се произнесъл по даден въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, който съдържателно да отговаря на кумулативното изискване: да е релевантен за точното прилагане на закона, но в равна степен и да е от значение за развитие на правото въобще. Това е мислимо или в случай, когато се налага съдилищата да изоставят своя трайна практика като погрешна, респ. загубила актуалност или когато в приложимия към спора закон е налице неяснота или непълнота, които – при липса на практика, да се наложи ВКС да отстранява /преодолява/ посредством тълкуване чрез известните способи за това. Недопустимо е обаче основания за неправилност на обжалваното въззивно решение, визирани в чл. 281, т. 3 ГПК, да се отъждествяват с предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща наличие на приложно поле на факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол. В случая – извън оплакванията си за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения, касаторът дори не е формулирал въпрос, по който смята, че въззивният съд се е произнесъл, така, че той да може да се преценява като такъв от значение едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитие на правото.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Д. К. Ц. въззивно решение на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 63/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, ГК, от 20.ІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 63/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 487 по описа за 2009 г.