О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 14 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2420/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответниците А. Т. В., З. А. В. и Т. А. В., всички с адрес [населено място], община „Р.”, Пловдивска област чрез процесуални представители адвокат В. А. В. и адвокат П. Б. К. и двамата от Адвокатска колегия, [населено място] против въззивно решение на Окръжен съд-Пловдив № 1683/13.11.2012 г., постановено по гр. д. № 944/2012 г., с което е отменено изцяло решение на Районен съд-Пловдив, ХVІІ състав от 8.12.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г., вместо което е постановено друго решение, с което на основание чл. 135 ЗЗД са прогласени за относително недействителни по отношение на ищеца [фирма] подробно описани договори за покупко-продажба и дарение на недвижими имоти, като ответниците са осъдени да заплатят в полза на ищеца разноски за двете инстанции.
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли се да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 135 ЗЗД или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания за приемане на представените с молбата-становище писмени доказателства и спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с присъждане разноски за касационната инстанция.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В аспект на основанието за допустимост по т. 1 са формулирани следните процесуалноправни въпроси, които според касаторите въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС, като е отхвърлил искането им за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване наказателното производство срещу А. Н. П. за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, чл. 26, ал. 1 НК, от присъдата по което зависи установяването на нищожност на представените с исковата молба договори /Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договор за кредит овърдрафт и Договор за встъпване в дълг, а именно: 1. Кога е налице необходимост от спиране на гражданския процес по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; Когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, длъжен ли е съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК да спре производството по делото; Какви са материалноправните и процесуалноправни предпоставки за наличие хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, при които съдът е длъжен да спре производството по делото. Посочени са влезли в сила определения на ВКС, постановени в производство по чл. 274 ГПК, копия от които са приложени.
В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани и материалноправни въпроси, по които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1. Нищожността на договорите, на които се основава иска по чл. 135 ЗЗД представлява ли основание за отхвърляне на същия; 2. Достатъчно ли е ищецът да твърди, че има вземане и качеството на кредитор по отношение на ответника за уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД; 3.Твърдените от ищеца факти достатъчни ли са за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД или той е длъжен да ги докаже при условията на пълно доказване; 4. Съществува ли презумпция за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД; 5. Какво е значението на качеството кредитор у ищеца за успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД и следва ли ищецът да го докаже. Цитирани са решения на ВКС, копия от които са приложени.
В аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1.Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД въвежда ли законова презумпция; 2. По иска по чл. 135 ЗЗД достатъчно ли е ищецът да твърди, че има вземане по отношение на ответника и е негов кредитор, за да приеме, че това вземане е налице и че ответникът има качеството на длъжник; 3. За уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД ищецът следва ли да докаже качеството си на кредитор по отношение на ответника.
За ответника по касация [фирма] е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат П. К.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК относно процесуалноправните въпроси по прилагане на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК посоченото основание за допустимост е обосновано с определения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 274 ГПК. Определенията не са от категорията актове-задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, при произнасяне от въззивния съд в противоречие с която е налице основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Актовете-задължителна съдебна практика са изчерпателно посочени с т. 2 от цитираното тълкувателно решение.
Въпросите, формулирани към т. 2 на изложението не съставляват правни въпроси по смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение. По тези въпроси въззивният съд не се е произнасял и те не са решаващи за изхода на спора. Въпросите по т. 2 на изложението са подкрепени с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, касаещи правилността на постановеното решение, които не са относими към предварителното производство по селекция на жалбите. Цитираните съдебни решения /Р. № 456/25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., ІV г. о.; Р. № 1698/18.05.1959 г. на ВС по гр. д. № 2697/1959 г., І г. о.; Р. № 761/21.10.1994 г. на ВС по гр. д. № 616/1994 г., І г. о./ не са относими към въпросите по т. 2 от изложението и към конкретния случай.
За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно разясненията с т. 4 от цитираното тълкувателно решение разглеждането на правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато то трябва да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
Изискванията на посочената норма не са обосновани с т. 3 от изложението. Разпоредбата на чл. 135 ЗЗД е ясна, пълна и безпротиворечива и по прилагането й е налице трайно установена съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Пловдив № 1683/13.11.2012 г., постановено по гр. д. № 944/2012 г. по касационна жалба от ответниците А. Т. В., З. А. В. и Т. А. В., всички с адрес: [населено място], община „Р.”, Пловдивска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: