О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София 19.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №508/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. И. Л., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Й., срещу определение от 10.05.2011 г. по ч. гр.дело №6000/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 14.02.2011 г. по гр. дело №21417/2010 г. на Софийския районен съд. С определението на Софийския районен съд е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по делото, тъй като след като работодателят е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение преди предявяването на иска, то липсва правен интерес от оспорване на уволнението.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да изложи подробни съображения защо приема за правилно първоинстанционното определение, както и да се съобрази с практиката на ВКС по прилагането на чл.344, ал.2 КТ. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са четири решения на ВКС.
Ответникът по частната жалба И. а. „В. к. и в.-п. д.”, [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Повдигнатите от жалбоподателката въпроси в случая са обусловили изхода на делото, но те не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е спазил трайно установената съдебна практика, според която съобразно изричната разпоредба на чл.254, ал.1 ГПК определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо. В обжалваното определение е направен извод, че целеният от ищцата правен ефект /отмяна на уволнението/, е постигнат извънсъдебно по реда на чл.344, ал.2 КТ, защото преди предявяването на иска работодателят е отменил уволнението и ищцата е узнала за това.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спор на ответника по частната жалба трябва да се присъдят 270 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.05.2011 г. по ч. гр.дело №6000/2011 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. И. Л., [населено място], да заплати на И. а. „В. к. и в.-п. д.”, [населено място], 270 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.