О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София,23.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 2468/2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба (неправилно обозначена като частна „касационна” жалба) на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 2394 от 24.07.2017г. по в. ч. гр. д. № 1341/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 42 от 05.01.2017 г. по т. д. № 8460/2012 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото по отношение на единия от ответниците по предявените искове – [фирма], без да е прекратено по отношение и на останалите двама ответници – [фирма] (в несъстоятелност) и [фирма] ( в ликвидация).
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно и за прекратяване на производството по делото изцяло. Оплакванията му, обаче, са свързани с това дали производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на всички необходими другари, т. е. свързани са с правилността на първоинстанционния акт, а не с изводите на въззивния съд за недопустимост да бъде обжалвано определение, с което съдът е отказал да прекрати производството по делото. Представя и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – [фирма] (в ликвидация) и синдикът на [фирма] (в несъстоятелност) – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 16.08.2017 г. и от 25.09.2017 г.
Ответникът – [фирма] ( в ликвидация) – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване не е обвързана с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения от страните не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма] (в несъстоятелност), Софийски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като, доколкото атакуваното първоинстанционно определение има преграждащ характер единствено по отношение на ответника [фирма] и на ищеца [фирма] (в ликвидация), то правен интерес да го обжалват имат само посочените две дружества, но не и ответниците [фирма] (в несъстоятелност) и [фирма] ( в ликвидация), по отношение на които производството по делото не е прекратено. В подкрепа на този свой извод въззивният съд се е позовал и на липсата на изрично произнасяне в диспозитива на първоинстанционния акт по отношение искането на посочените двама ответници за прекратяване на производството по делото по отношение на тях.
Определението е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът не е уважил (независимо от липсата на изрично отразяване в диспозитива) искането на двама от ответниците за прекратяване на производството по делото, с оглед загубата на правосубектност на третия ответник поради заличаването му от Търговския регистър. Това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на отказа да бъде прекратено производството по делото (за разлика от определението за прекратяване), а от друга – този отказ няма характер на „преграждащ” производството по делото. Правилността на извода на първоинстанционния съд относно това, дали ответниците са задължителни другари и дали след заличаването на един от тях като търговец производството вече е недопустимо, в каквато насока са оплакванията в частната жалба, може да бъде проверена единствено при обжалване на самото съдебно решение.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2394 от 24.07.2017г. по в. ч. гр. д. № 1341/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: