ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
[населено място], 24.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 1990/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. Щ. – унд М. Г., Германия против определение № 2031 от 19.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2668/2017 г. на Апелативен съд – София, в частта му , с която е потвърдено разпореждане от 12.04.2017 г. по т.д. № 682/2017 г. на Софийски градски съд, VI-15 състав.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, в частта предмет на обжалване, състав на Апелативен съд – София, е потвърдил разпореждане от 12.04.2017 г. по т.д. № 682/2017 г. на Софийски градски съд, VI-15 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на настоящия жалбоподател, поради липса на легитимация на чуждестранното дружество за предявяване на иск за назначаване на В. И. З. за ликвидатор на [фирма] (в ликвидация). За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 266, ал. 4 ТЗ, според която легитимирани да предявят иск за назначаване на ликвидатор са само съдружниците и акционерите в търговско дружество, не и трети лица, включително кредитори на дружеството в ликвидация. Апелативен съд – София е приел за неоснователно искането за произнасяне за назначаване на ликвидатор в рамките на производството по чл. 517 ГПК, тъй като инициираното от К. Щ. – унд М. Г., производство по чл. 517 ГПК, е приключило с влязло в сила решение, като това производство е различно от настоящото и е недопустимо в последното да се иска произнасяне по искане, за което се твърди, че е направено в друго производство.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дружеството частен касатор – „К. Щ. – унд М. Г.”, чрез пълномощника си поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК. Поставил е следните въпроси: ” 1.Кои лица са процесуално легитимирани да инициират назначаване, съответно смяна на ликвидатор след откриване на производство по ликвидация по чл. 517, ал. 4 ГПК?. Коя е приложимата правна норма – чл. 517 ГПК или чл. 266, ал. 4 ТЗ, към искането на кредитора – ищец за назначаване на ликвидатор при вече открито производство по ликвидация по чл. 517 ГПК?”Дружеството – частен касатор, счита, че въпросът коя правна норма следва да се прилага към искането за назначаване на ликвидатор в рамките на чл. 517, ал. 4 ГПК се решава противоречиво от съдилищата. Страната е поддържала, освен това, и че този процесуалноправен въпрос е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставен е въпроса – „. Активната легитимация на кредитора по чл. 517, ал. 4 ГПК да сезира съда за откриване производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор, ограничена ли е във времето и кога се погасява тя, т.е., ограничена ли е със срок възможността на кредитора да иска назначаване на ликвидатор от съда?, като е поддържано по този въпрос основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а страната е развила разбирането си по него. С оглед същото основание е формулиран и въпросът – „ Допустимо ли е след открито производство по принудителна съдебна ликвидация по чл. 517, ал. 4 ГПК съдът да се произнесе последващо за определяне на ликвидатор в рамките на същото вече течащо производство по ликвидация? Ако съдът не назначи ликвидатор с решението, с което се открива производство по ликвидация, преклудирана ли е тази възможност или е допустимо това да бъде осъществено в един по-късен етап?” Дружеството – касатор заявява, че за точното прилагане на разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК следва да бъде изяснена правната природа на назначаването на ликвидатора в рамките на това ликвидационно производство като страната е развила своето разбиране по въпроса.
Частният касатор не обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, по смисъла на чл.280, ал.`1 ГПК, въпреки че се основат на доводи за неправилност на определението, свързани със защитната теза на страната, а не с решаващите изводи на състава, то налице е единствено общото основание.
Страната не установява наличие на допълнителен критерий, тъй като по първият поставен въпрос, с оглед твърдяно противоречие с казуална практика на съдилищата т.е. основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК страната не само не е установила влизането в сила на приложените актове, но не ги е представила в цялост с изключение на решение № 1586 /13 на САС, което не е в противоречие с приетото от възивният съд, тъй като по него, съдът е назначил посочения от АД ликвидатор. Липсата на данни относно цялостното разрешаване на спора от съдилищата, както и обосноваване на изведения като диспозитив правен извод не установява фактическия идентитет в разглежданите със сравняваните съдебни актове хипотези, каквото е изискването за установеност на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не излага и доводи относими към разяснените с т.4 на ТР ОСГТК №1/09г. състави на поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, спрямо които са ирелевантни общите твърдения за липса на практика по поставените въпроси, както и изложените разбирания на страната в съответствие със защитната й теза, нито общите оплаквания за неправилност на акта, които се разглеждат само когато касационното обжалване бъде допуснато. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага доводи за това, че конкретно формулирания релевантен правен въпрос/ какъвто в случая не е налице/ е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки, както вече бе отбелязано, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба.
С оглед така представеното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2031 от 19.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2668/2017 г. на Апелативен съд – София, в обжалваната част, с която е потвърдено разпореждане от 12.04.2017 г. по т.д. № 682/2017 г. на Софийски градски съд, VI-15 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: