3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
С., 26,07,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 990/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу решение №986 от 16.06.2011г. по т.д.587/10г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е поддържал, че постановеното решение противоречи на ППВС №7/78г. Развил е това свое разбиране, като е посочил, че след като ищецът е разполагал с изпълнителен лист срещу длъжника, с оглед на неизпълнението на сключения между тях договор, то и той с оглед уважения иск срещу застрахователя ще разполага с две изпълнителни основания за едно и също вземане. С този довод е обосновано наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е отправил искане ако не бъде възприето разбирането му за наличие основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК то да бъде допуснато касационно обжалване на основание т.З от текста и делото да бъде спряно до постановяване на решение по т.д. №1 /2010г.Във връзка с това основание е поставил въпрос, формулиран като – „ относно правото на иск на застрахования по имуществена застраховка срещу своя застраховател, ако вече има влязло в сила решение, с което увредилия го … е осъден да му заплати обезщетение“.Страната е развила своето разбиране за недопустимост на иска в тази връзка. Поддържано е още, че обжалваното решение противоречало и на практиката на ВКС, като е посочено, приложено и буквално възпроизведена част от решение №82/09г. на ВКС, I т.о. Накратко е направен извод, че макар и това решение да засяга застраховка „ гражданска отговорност“, то тъй като същата била разновидност на имуществените застраховки, решението било относимо и към разглеждания случай.
Касаторьт е поддържал довод, който следва да се квалифицира като довод за недопустимост на съдебния акт и чиято евентуална основателност самостоятелно би могла да доведе до допускане на касационно обжалване, съобразно разрешенията на т.1 ТРОСГТК №1/09г. на ВКС на РБ. За да обоснове недопустимост на акта, страната се е позовала на недопустимост на заведения от застрахования срещу застрахователя иск, поради наличие на изпълнителен лист срещу неизправното трето лице, чието неизпълнение на финансови задължения е предмет на сключената между страните застраховка „ финансов риск“. Макар, че касаторът е обвързал тези доводи с основанията по чл.280 ГПК, то същите са относими само към допустимостта на предявения иск, като именно в тази връзка, той се е позовал, както на ППВС №7/77г., така и на приложеното и интерпретирано от него решение №82/09г. на ВКС, I т.о., с оглед разрешенията дадени от Пленума и относими към недопустимост на кумулиране на исковете срещу деликвента и застрахователя, така и съобразно резолутативната част на акта на ВКС, обективираща именно недопустимост на заведения иск. Доводите на страната, обаче са неоснователни, тъй като с оглед развитото от нея разбиране, не се обосновава недопустимост на заведения иск. ВКС – ТК към настоящия момент е отстъпила от разрешенията дадени с ППВС №7/78г. и е преодоляла практиката визирана в приложеното от страната решение с ТРОСТК №1 /20 Юг./ вече постановено/, с което е прието, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл.407 , ал.1 ТЗ / отм./, съотв. по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност“. Извън това, и тези доводи са неотносими към разглеждания случай, тъй като той не третира проблематиката застъпена в тях, с оглед правната връзка между страните, произтичаща от друг вид застраховка – „ финансов риск“. Или не е налице вероятност по изложените от касатора съображения да бъде приета недопустимост на обжалвания акт.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед определената дефинитивност на общото основание, поставените въпроси нямат такава характеристика, тъй като те са хипотетични и фактически неточни -напр. в случая не е налице влязло в сила решение, съобразно което увредилото застрахования лице следва да заплати обезщетение, а снабдяване на ищеца с титул на извънсъдебно изпълнително основание – запис на заповед по реда на чл.237, б.“е“ГПК / отм./, с оглед изпълнение на договорно поети задължения. Освен това тези въпроси са поставяни в контекста на защитната теза на страната, поддържана в хода на производството, а не с оглед подробните мотиви в тази връзка на въззивния съд.
По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се има предвид изложеното вече, а и това, че липсата на относимост респ. на обективен идентитет на хипотезите както в цитираното решение на ВКС / постановено по реда на чл.290 ГПК/, така и в ППВС №7/78г. води до извод за невалидно процесуално въведен довод за наличие на обсъжданите предпоставки. По чл.280, ал.1, т.2 ГПК не са изложени никакви доводи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 TP ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е оплакването за необоснованост на обжалваното решение, нито лаконичното твърдение, че спорът бил от значение за развитие на правото защото „законите /КЗ/ „ били непълни, тъй като не съдържали „изрични указания дали иска е допустим“,но не е посочена нормата,която следва да бъде тълкувана, а още по- малко е обоснована с правни доводи такава необходимост.Същото е относимо и към заявеното за наличие на неправилна практика на съдилищата, като липсват доводи налагащи такъв извод.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №986 16.06.2011г. по т.д.587/10г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕ
ЧЛЕНОВЕ: