О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 27.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3779/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 75 от 19.02.2015 г. по в.гр.д. № 397/2014 г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение № 36 от 14.091.2014 г. по гр.д. № 1975/2012 г. на Хасковския районен съд и вместо него е постановено друго, с което допуснатият до делба недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ в кв. 1 по плана на [населено място] бани, Хасковска област, отреден за имот пл.№ 68, с площ 545 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда на 60 кв.м, навес и лятна кухня на 10 кв., и гараж на 32 кв.м, е изнесен на публична продан, като е постановено получената от проданта сума да бъде разпределена между съделителите Е. Е. С., П. Т. С. и М. Т. К. съобразно квотите им, определени с решението по допускане на делбата.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Е. С. чрез нейния пълномощник адв. М. Х.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че неправилно въззивният съд е приел за недоказан правнорелеватнтия за уважаване на възлагателната претенция факт тя да е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството, като е формирал изводите си на база представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес, които доказват само изпълнението на предвидената в закона административна процедура, но не и действителното фактическо положение. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали за уважаване на претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК следва да се установи фактически и/ или документално, че към момента на откриване на наследството съделителят е живял в жилището на наследодателя. Твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с т.7 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация П. Т. С. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата М. Т. К. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 399 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 1975/2012 г. на Районен съд- Хасково е допуснато да се извърши съдебна делба между Е. Е. С., П. Т. С. и М. Т. К. на недвижим имот, останал в наследство от Т. П. С., представляващ УПИ ІІІ-68 в кв. 1 по плана на [населено място] бани, ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и навес, и гараж, при права 2/4 ид. части за съпругата на наследодателя Е. С. и по ? ид. част за П. С. и М. К., които са негови деца.
В първото заседание след влизане в сила на решение по допускане на делбата съделителката Е. С. е направила искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал.2 ГПК. За да намери същото за неоснователно въззивният съд е приел, че по делото не е проведено пряко и пълно доказване на факта към момента на откриване на наследството съделителката да е живяла в жилището. Този извод е направен след като показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. Декова, сестра на наследодателя, която е заявила пред съда, че съделителката С. живее в имота в [населено място] бани в продължение на около 35 години и всички подобрения в имота, освен къщата, са направени от нея и наследодателя, са съпоставени с данните от представените от жалбоподателката удостоверения за постоянен и настоящ адрес, видно от които тя е адресно регистрирана в [населено място] бани след смъртта на съпруга си, с обстоятелството, че в удостоверението за наследници на Т. С. като постоянен адрес е посочен друг имот в [населено място], както и с обясненията, дадени от Е. С. по преписка вх.№ 561/2014 г. по описа на РП- Х., според които тя и съпругът й живеели едновременно и на двете места – в имота в [населено място] бани и в закупения от тях през 1984 г. апартамент в [населено място]. Съвкупната преценка на тези доказателства е мотивирала въззивния съд да приеме за недоказано, че жалбоподателката трайно и продължително се е установила да живее в делбения имот до смъртта на общия наследодател.
Доколкото решаващият извод на съда за недоказаност на едно от кумулативните изисквания на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот, а именно – наследникът да е живял в него към момента на откриване на наследството, не се основава само на регистрирания от жалбоподателката постоянен и настоящ адрес, а на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и на дадените от жалбоподателката писмени обяснения по преписката на РП – Х., не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на т.7 от ТР № 1/ 2004 г. на ОСГК, поради което не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 19.02.2015 г. по в.гр.д. № 397/2014 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: