О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 28.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4469/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 495 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 15220/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-60-199 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 52191/2011 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между И. Е. Е., Й. М. М. и М. Й. М. на следните недвижими имоти: апартамент № 13 на VІ жилищен етаж в жилищната сграда – секция А, в [населено място], [улица], с площ 103.87 кв.м, ведно с мазе № 13 в сутерена с площ 5.52 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място – УПИ Х-16 в кв. 310, м. ”Еврейски гробища”, [населено място], както и на гараж № 6 на партера на същата сграда – секция Б, с площ 28.03 кв.м, ведно със принадлежащите му общи части от сградата и от правото на строеж, при квоти: 7/16 ид. части за И. Е., 7/16 ид. части за Й. М. и 2/16 ид. части за М. М..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Т. П. като пълномощник на М. Й. М.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е направил необоснован извод, че 7/8 ид. части от делбените имоти са придобити от съделителите И. Е. и Й. М. в режим на съпружеска имуществена общност, без да вземе предвид, че съделителката Е. няма принос в придобиването им, тъй като същите са заплатени изцяло с лични средства на жалбоподателя, които съставляват дарение за неговия син – съделителят Й. М.. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809/95 г. на ВС, І г.о. по въпроса дали даденото от родителите на единия съпруг следва да се счита дарение само за него или за двамата съпрузи.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от Й. М. М., който също излага оплаквания за неправилно приложение на чл. 19, ал.1 СК/ отм./. Аналогичен на посочения по- горе е и правния въпрос, по който счита, че следва да се допусне касационно обжалване. Позовава се също на решение № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809/95 г. на ВС, І г.о, за да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор на касационните жалби ответницата по касация И. Е. Е. изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че съделителите И. Е. и Й. М. са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 16.07.1995 г., е прекратен с решение за развод, постановено от съд в У., О., К., влязло в сила на 12.01. 2009 г. М. М. е баща на съделителя Й. М.. През време на брака Й. М. и неговият баща придобили в съсобственост чрез договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 165, т.ІІІ, дело № 489 от 21.06.2005 г. апартамента в [населено място], при права 1/8 ид. част за бащата М. М. и 7/8 ид. части за Й. М., а с нотариален акт № 166, т.ІІІ, дело № 490 от същата датата придобили при същите права и гаража. При изповядане на двете сделки купувачът Й. М. е бил представляван от своя баща.
Срещу предявения от И. Е. иск за делба ответникът М. М. е противопоставил възражение, че искът е неоснователен, тъй като двата имота са закупени изцяло с негови лични средства. В отговора на исковата молба ответникът Й. М. също е заявил, че имотите са заплатени със средства на неговия баща.
Въззивният съд е приел, че М. М. не може да се позовава на разпоредбата на чл. 21 СК/ отм./, тъй като няма качеството на съпруг. Влагането на негови лични средства в придобиването на делбените имоти не е основание за възникване на вещни права, а поражда единствено облигационни отношения между съсобствениците, които следва да се разрешат във втората фаза на делбата. Съдът е приел, че доколкото в отговора на исковата М. М. не е посочил, че средствата са предоставени на неговия син като дарение за закупуване на имотите, то дарението следва да се счита за семейството. Приел е също, че твърдението на Й. М., че имотите са платени със средства на бащата, по естеството си не представлява възражение за трансформация по чл. 21 СК/ отм./, съответно чл. 23 СК. Оттук е заключил, че по отношение на закупените на името на Й. М. 7/8 ид. части е възникнала съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която с развод правата на бившите съпрузи са равни – по 7/16 ид. части.
Поставеният в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към двете касационни жалби правен въпрос относно това дали даденото от родителите на единия съпруг следва да се счита дарение само за него или за двамата съпрузи, не е обуславящ изхода на делото и затова не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, тъй като е приел, че от страна на бившия съпруг не е направено възражение за трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 21 СК/ отм./. Данните по делото сочат, че пред първата инстанция ответниците по иска за делба, жалбоподатели в настоящото производство, са се ограничили да твърдят, че цената на апартамента и на гаража е платена с лични средства на бащата М. М., без уточнят с какво намерение е извършено плащането/ дарение от бащата само на сина, дарение на семейството, заем/ или какво правно значение придават на този факт във връзка със собствеността. В отговора на исковата молба, а и до приключване на устните състезания пред първата инстанция, няма твърдение от страна на бившия съпруг, че придобитите през време на брака му с И. Е. 7/8 ид. части от апартамента и от гаража са негова лична собственост, защото са били придобити с лични средства, получени по дарение от неговия баща. Тези доводи се излагат за пръв път едва във въззивната жалба. Процесуалното поведение на жалбоподателя Й. М. пред първата инстанция се е изразило единствено в признаване на факта, че цената на двата имота е заплатена изцяло със средства на неговия баща, което по своя характер не представлява възражение по чл. 21 СК/ отм./, защото не е равнозначно на твърдение за влагане на лични средства на съпруга за придобиване на имуществото. Пред първата инстанция другият ответник – М. М., е поддържал, че искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като само той има принос в придобиването на делбените имоти, но както правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика е прието от съда в двете инстанции, той няма качеството на бивш съпруг и не е легитимиран да предявява претенция за пълна или частична трансформация на лично имущество.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 15220/2011 г. на Софийски градски съд.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: