4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
[населено място], 30.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4258 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Б. от АК-С., против въззивно определение № 3194 от 10.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 16298/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което е обезсилено разпореждането от 04.09.2013 г. на СРС, 78 с-в по ч.гр.д. № 34593/2012 г., с което е уважено искането на А. Б. С. и е осъдена [фирма] да му заплати деловодни разноски по заповедното производство в размер на 190 лв. С частната жалба е въведено оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Въз основа на заявление от 18.07.2012 г. на [фирма] срещу длъжника Б. К. С. по ч.гр.д. № 34593/2012 г. на СРС, 78 с-в, на 30.07.2012 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите – 3 834,99 лв. главница, лихви в размер на 332,93 лв. и 313,05 лв. и разноски по делото в размер на 418,94 лв. На 09.05.2013 г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК от А. Б. С.. Установено е, че длъжникът в заповедното производство Б. К. С., чийто законен наследник – син е жалбоподателят, е починал на 06.07.2011 г., чиято смърт е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, поради което с разпореждане от 13.05.2013 г. по ч.гр.д. № 34593/2012 г. на СРС, 78 с-в, е постановено обезсилване на заповедта за изпълнение от 30.07.2012 г. и е прекратено производството по делото. По искане на А. Б. С. – законен наследник на починалия длъжник, за изменение на постановено разпореждане в частта му за разноските, заповедният съд е приел молбата за основателна и с разпореждане от 04.09.2013 г. по делото е осъдил заявителя да му заплати деловодни разноски в размер на 190 лв., което е обезсилено като недопустимо с обжалваното определение на въззивния съд. Той е приел, че в случая не се дължат разноски за заповедното производство на правоприемника на починалия преди подаване на заявлението по чл. 410/чл. 417/ГПК длъжник, тъй като не е налице валидно процесуално правоотношение и встъпване в процеса по реда на чл. 227 ГПК. В изложението по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК към частната касационна жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по формулирани три правни въпроса от материално и процесуално естество, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на съдилищата, както и разрешаването на третия въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и представя съдебна практика.
С Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по заповедното производство, в т. 8 е дадено разрешението, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че законът не е предвидил въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежат на касационен контрол, както и че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г./отм./, уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2007 г., т.е. въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационен контрол. Тъй като обжалваното въззивно определение, макар и касаещо направените разноски в заповедното производство, е постановено в това производство, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, то също не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Следователно, с постановяване на обжалваното въззивно определение № 3194 от 10.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 16298/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, е изчерпан процесуалният ред на двуинстанционно разглеждане на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца по образуваното пред Софийски районен съд, 78 с-в, ч.гр.д.№ 34593/2012 год., в т.ч. и в частта на направените в заповедното производство разноски и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим, поради което частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на частната касационна жалба на А. Б. С. по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 23047/25.02.2014 г. на А. Б. С. от [населено място], против въззивно определение № 3194 от 10.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 16298/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :