4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
С., 04,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело № 1093/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. Л. от [населено място] против решение от 19.07.2010 г. по т.д. №334/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество са развити доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. След това е заявил, че представя решение №811/1963г. на ВС, І г.о., с което било прието, че в случаите когато изпълнителното производство се прекратява по чл.330, б. „д” ГПК, давността за погасяване на вземането тече от последното изпълнително действие , а не от деня когато изпълнителното производство е прекратено или подлежало на прекратяване.Страната е развила подробни доводи, с което е изразила несъгласие с мотивите на въззивния съд,като е сочила, че неправилен е също така извода на съда за прилагане на петгодишна погасителна давност след като по отношение погасяването на повтарящите се еднородни задължения давността е тригодишна съобразно решение №168/09г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290, поради и което съставляващо задължителна практика.Изложени са и доводи за неправилност на извода на съда за това, че „ въвел липсата на възражение по чл.250 ГПК / отм./ като причина за трансформиране на давността в общата петгодишна по чл.117, ал.2 ЗЗД”, в контекста на становището на страната по иска. Възпроизведен е и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е цитирал извадка от „ Изпълнителното производство по ГПК” на Л. Ц. и Хр. Н., за което е развил довод ,че е в подкрепа на разбирането му, че ответното дружество „ е изтеглило принудително от сметката на доверителя спорната сума, като е действало при отпаднало основание”. Освен това било от значение за точното прилагане на закона и „ уточняването на обстоятелството” дали с възражението по чл.250 ГПК/ отм./ страната може да се позовава на изтекла давност. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, касаторът е посочил, че било налице противоречие с решение № 168/09г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК. Това противоречие, обаче, е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда. Освен това, доколкото въззивният състав изобщо не е разглеждал застъпената с цитираното решение на ВКС хипотеза, а е обсъждал въпроса относно приложение на чл.117, ал.2 ГПК, тъй като е отчел, че е било налице висящо изпълнително производство, по което не са били предприети действия в продължение на две години, то и приложеното решение е без относимост към основанието за допускане на касационно обжалване. Следователно, след като, решаващият състав не е разглеждал хипотеза, сходна на разяснената със задължителна практика характеристика на задълженията за ползвана топлинна енергия, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и приложената казуална практика на ВС, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като и въззивният съд в съответствие с нея изрично е приел, че от последното изпълнително действие, което било образуването на изпълнителното дело – 04.04.2003г. е започнала да тече новата давност , която обаче не е текла докато изпълнителния процес е бил висящ. Без правно значение спрямо доводите правени в производството на по чл.288 ГПК са приложените актове на първостепенния съд, за които няма данни да са влезли в сила – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт, също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2010 г. по т.д. №334/2010 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: