ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
София, 08.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1386 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Я. С. като процесуален представител на М. С. М. от С. срещу въззивното решение на СГС от 22.VІ.2011г. по в.гр.д. № 13028/2010г.
Ответницата по касационната жалба В. Л. С. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 22.VІ.2011г. /поправено относно датата на постановяването му с решение от 23.ІІ.2012г./ СГС е оставил в сила решението на СРС от 27.V.2010г. по гр.д № 2716/2008г., с което е отхвърлен предявеният от М. Ст.М. срещу В. Л.С. иск с правно основание чл.55 ЗЗД за присъждане на 8373.14лв., представляващи половината от сумата по семейните влогове, изтеглени от ответницата преди развода без знанието на ищеца.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи – с прекратен през 2007г. брак с утвърдено от съда споразумение по чл.99 СК /отм./, в което не се уреждат отношенията между тях относно придобити по време на брака влогове; че на 24.І.2003г. ответницата разкрила влог в Д. в размер на 4000лв. и депозитна сметка в Общинска банка в размер на 6196 щ.д., към която на 26.VІ.2003г. са довнесени 800 щ.д., а на 03.VІІ.2003г. – 460 щ.д.; депозитната сметка е закрита на 28.ХІІ.2005г.; установено е, че на 26.ІV.2003г. е починал бащата на ответницата Л. С., който към момента на смъртта си е притежавал влогове в размер на 1498.99 щ.д. и 9267.79лв.; по делото не са представени доказателства, че по влоговете сумите са набирани със семейни средства, както и че ответницата е похарчила средствата без знанието и съгласието на ищеца, в подкрепа на което е обстоятелството, че депозитната сметка е закрита по време на брака между страните; с представените доказателства ответницата оборва презумпцията по чл.19 СК /отм./ относно сумите по влоговете, за които по делото е установено, че са средства, придобити по наследство; свидетелските показания са в подкрепа на извънсемейния произход на вложените суми.
В изложението на М. Ст.М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че основанията за неправилност на въззивното решение са посочени в жалбата; че неправилното решение водело до накърняване на принципа за дирене на обективната истина и на законност на решението; съдът бил длъжен по силата на чл.4 КРБ да решава делата според точния смисъл на законите, какъвто бил чл.55 ЗЗД; касаторът бил доказал, че сумите по влоговете били общи на двамата съпрузи, като той имал основен принос за издръжката на семейството; било му отказано от съда с определение от 09.ІІІ.2010г. по своевременно направено искане снабдяване с информация от Общинска банка, с която щял да обори твърденията на заинтересованата свидетелка С. /майка на ответницата/, че средствата са били на ответницата; пред ВКС не бил поставян въпросът за съдействието на съда при действието на отменения ГПК при снабдяване с необходими официални документи, но по дела, разглеждани от ВАС, този въпрос бил многократно разискван /сочи се решение на ВАС по адм.д. № 12846/2007г. 5 чл.с-в/. Въпросите, по които съдът следвало да се произнесе, били: следва ли съдът да окаже пълно съдействие и да задължи неучастващо в процеса лице да представи за нуждите на делото определени доказателства; приравнява ли се информацията от банките като кредитни институции на официален документ по смисъла на закона с оглед забраната за разкриване на банкова тайна /вторият въпрос бил поставен, тъй като по същото дело Д. представила исканата информация/; налице били две различни становища по този въпрос на две банки, съдът не преценил различното тълкуване и прилагане на една и съща правна норма, като не сторил това, ограничил правото на касатора да се снабди с информация и доказателства в защита на твърдението си; от съществено значение било произнасянето и по въпроса доколко за нуждите на едно гражданско дело се прилага ограничителната разпоредба на чл.62 ЗКИ относно защитената информация на лице, неучастващо в процеса, налице ли било в този случай нарушение на чл.148 и чл.153 ГПК /отм./ от съда и той задължен ли бил служебно да задължи третото лице да предостави информацията за целите на делото. Тъй като със споразумението между страните при прекратяване на брака въпросът за семейните влогове не бил разрешен, всяка от страните можела да поиска да й се присъди по-висок дял от имуществото, което е било в режим на СИО и е прекратено, който въпрос останал неразрешен; съдилищата неправилно постановили решенията си в смисъл, че ищецът няма право да предявява този иск поради вече уредени имуществени отношения, което представлявало отказ от правосъдие. Налице били предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси, всички във връзка със събирането на данни от трето лице за нуждите на процеса, въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като в атакуваното решение липсват каквито и да било изводи по тези въпроси и тъй като пред въззивния съд касаторът-ищец нито във въззивната си жалба, нито в течение на въззивното производство, не е поискал събирането на писмени доказателства, намиращи се у трето лице, по реда на чл.153 ГПК /отм./ – напротив, в откритото съдебно заседание на 24.ІІІ.2011г. процесуалният му представител изрично е заявил, че няма доказателствени искания. При това положение относимият въпрос като основание за допускане на касационно обжалване би бил относно непроизнасянето в атакуваното решение по оплакването във въззивната жалба във връзка с постановеното от първоинстанционния съд на 09.ІІІ.2010г. определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за разкриване на банковата тайна относно размера на сумите и движението на влога на третото за спора лице Е. В.С., но такъв въпрос не е поставен, а, както вече бе посочено, касационният съд не може да го вземе предвид служебно.
Ето защо не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция, внесени по представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 27.ІІ.2012г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Административно отделение, ІІІ Г състав, от 22.VІ.2011г. по в.гр.д. № 13028/2010г.
ОСЪЖДА М. С. М. от София да заплати на В. Л. С. от С. 1000лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: