О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
София, 09.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6819 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. М. против определение от 12.07.2013г. по ч. гр.д.№ 9201/2013г. на СГС, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба № 1055007 от 27.12.2011г. против разпореждане от 12.12.2011г., постановено по ч. гр.д.№46598/2009г. на СРС, с което е отказано обезсилване на издадения изпълнителен лист против нея.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, защото е издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не й е съобщена и при подадено и прието възражение. Счита, че постановеното спиране не защитава достатъчно интересите й, тъй като по неправилно издадения изпълнителен лист са извършени процесуални действия. Затова моли да се обезсили издадения изпълнителен лист, като се отмени и разпореждането на РС за издаването му.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
На 18.02.2014г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на [фирма] против К. А. Н., С. К. М. и Е. П. М. за сумата 5080,43 лв. ведно с лихви и разноски. Заповедта е съобщена само на длъжника К. Н.. Не е изпращано съобщение на С. М.. На 22.11.2010г. е издаден изпълнителен лист. Узнала за издадената против нея заповед за изпълнение по образуваното изпълнително дело, по което е наложена възбрана върху апартамента й, М. подава възражение на 17.05.2011г. С определение № 13685/17.09.2011г. по гр.д.№ 11052/2011г. на СГС е прието възражението на основание чл. 423, ал.1 т.1 ГПК и е спряно изпълнението.
Предвид постъпилото възражение, заявителят е предявил установителен иск за установяване на вземането си по гр.д.№ 38029/11г. на СРС, който с постановеното решение е отхвърлен, но производството е висящо пред въззивна инстанция по гр.д.№ 4694/13г. на СГС /насрочено на 11.12.2013г./
С молба от 03.11.2011г. С. М. е поискала обезсилване на изпълнителният лист поради това, че разпореждането за издаването му е постановено преди заповедта по чл. 410 ГПК за е влязла в сила и не е спазен чл. 416 ГПК. С разпореждане от 12.12.2011г. /написано на ръка върху текста на молбата на л. 76 от гр.д.№ 38029/11г. СРС/ искането е оставено без уважение, тъй като изпълнителното производство е спряно.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, СГС приема, че частната жалба против определението, с което е оставено без уважение искането за обезсилване на изпълнителния лист е недопустима, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, тъй като не попада в нито една от двете хипотези – не е преграждащо и закона не предвижда изрично възможност за обжалването му, а защитата в хипотезата на чл. 423 ГПК се осъществява само чрез спиране на изпълнението.
Определението е правилно.
Действително изпълнителният лист на основание заповедта по чл. 410 ГПК е издаден преди да са налице предпоставките на чл. 416 ГПК. В хипотезата на чл. 423, ал.1 т.1 ГПК изпълнителният лист винаги ще е издаден преди длъжника да е надлежно уведомен. Разпореждането за издаването на изпълнителен лист подлежи на обжалване по чл. 407 ГПК, но в случая то не е обжалвано от жалбоподателката. Молбата за обезсилване на издадения изпълнителен лист не може да се приеме за частна жалба против разпореждането за издаването му, защото не е в срок. Тя е подадена на 03.11.2011г., а С. М. е узнала за издадения изпълнителен лист най-късно в деня, когато е подала възражение – 17.05.2011г. Д. срок по чл. 407 ГПК за обжалване разпореждането тече за длъжника, от връчване на призовката за доброволно изпълнение. А към момента на подаване на възражението от С. М. е наложена и възбрана върху апартамента й, т.е. двуседмичния срок за обжалване е бил изтекъл.
Издаденият изпълнителен лист не може да бъде обезсилен от състава, който го е издал дори да не са били налице предпоставките за издаването му, освен в изрично предвидените случаи. На основание издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, изпълнителният лист се издава след влизане в сила на заповедта, или ако е подадено възражение – след уважаване на установитения иск по чл. 422. ГПК, но ако по грешка е издаден такъв преди надлежно да е уведомен длъжника това е основание по чл. 423, ал.1 т.1 ГПК да се приеме възражението, нормата на ал.3 от същия текст не предвижда възможност за обезсилване на издадения при липса на предпоставките за това изпълнителен лист. Само когато възражението е прието защото не са били налице предпоставките на чл. 411,ал.2 т.3 и 4 ГПК се допуска обезсилване на заповедта за изпълнение, защото не са били налице предпоставките за издаването й и се обезсилва издадения въз основа на нея изпълнителния лист. /чл. 423, ал.3 изр.3 ГПК/ Тази хипотеза обаче не е налице.
В хипотезата на чл. 415, ал.2 ГПК изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед по чл. 417 ГПК и допуснато незабавно изпълнение се обезсилва ако иск по чл. 422 ГПК не е предявен в едномесечен срок. В случая обаче и този текст е неприложим, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 410 ГПК, по която не се допуска незабавно изпълнение, а и заявителят е предявил в срок иск по чл. 422 ГПК..
Така изводът на въззивния съд, че определението, с което се иска обезсилване на изпълнителния лист не подлежи на обжалване е законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.07.2013г. по ч. гр.д.№ 9201/2013г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: