6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 01.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1981 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е – Скай” ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. И. срещу определение № 9898 от 19.04.2019г. по ч. гр. дело № 3623/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба вх. № 5199395/04.12.2018г. на „Е – Скай” ООД, [населено място] против определение № 530851 от 09.11.2018г. по гр. дело № 62927/2018г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 120 състав. С първоинстанционния съдебен акт Софийски районен съд е върнал подадената от „Е – Скай“ ООД искова молба вх. № 207009/27.09.2018г., по която е образувано гр. дело № 62927/2018г., и е обезсилена издадената по ч. гр. дело № 28727/2018г. на СРС, 120 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.05.2018г. на основание чл. 415 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е прозинесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; определението е очевидно неправилно:
1. Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори да всички доводи и възражения на страните? – противоречие с Решение № 124/28.4.2010г. по гр. д. №3972/2008г. на ВКС, IV г. о., Решение № 331 по гр.дело № 257/2009г на ВКС, IV г. о., Решение № 411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010г. на ВКС, IV г. о., Решение № 445/02.11.2011г. по гр. д. № 1733/2010г. на ВКС, IV г. о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр. д. № 862/2011г. на ВКС, IV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Адресът на управление на търговеца, вписан в съответния регистър ли е мястото на връчване на съобщения? – противоречие с Решение № 96/15.07.2016г. по т. д. № 587/2016г. на ВКС, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. Неизползването на вписания на ответника адрес в Търговския регистър като офис, в който се помещава управлението му и чрез който се осигурява възможност за връзка чрез негов представител, съставлява ли фактическа промяна на този адрес, невписана в Търговския регистър и обусловя ли приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК? – противоречие с Решение № 96/15.07.2016г. по т. д. № 587/2016г. на ВКС, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4. Съдът има ли право да разпореди призоваването от адрес, различен от адреса, посочен по партидата на дружеството в Търговския регистър без този адрес да е посочван на съда от страните по делото като адрес за призоваване? Ако в резултат на разпореждането дружеството е призовано, подобно призоваване в съотвествие със законовите разпоредби ли е и от този момент ли започват да текат съответните срокове за призованата страна?
5. Какво трябва да разпореди съдът в случай, че прецени, че информацията предоставена в призовката от призовкаря е непълна – да постанови повторно призоваване на адреса, регистриран в Търговския регистър или призоваване от друг адрес, който не е регистриран в Търговския регистър, нито е посочен от страните?
6. Следва ли да се приложи чл. 50, ал. 2 от ГПК в следната ситуация: Призовкарят върне първата призовката с отбелязване, че дружеството се е преместило на друг адрес и посочи този адрес в призовката. Следва ли разпореждане на съда за връчване на съдебните книжа на посочения в призовката адрес и книжата са връчени на този адрес на служител на дружеството. Това доказва ли, че дружеството се е преместило на нов адрес, без да го впише в Търговския регистър и основание ли е за прилагането на чл.50, ал.2 от ГПК, по отношение на книжата, които не са били връчени с първата призовка на посочения в Търговския регистър адрес?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба срещу определението на СРС, с което е върната исковата молба, и по този начин да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че ищецът /настоящ частен жалбоподател/ не е изпълнил дадените с разпореждане от 03.10.2018г. указания за представяне в едноседмичен срок от получаване на съобщението доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер 426,49 лв. Отчел е, че указанията и неблагоприятните последици от неизпълнението са съобщени на ищеца на 22.10.2018г., но в предоставения срок и до постановяване на съдебния акт ищецът не е представил доказателства за внесена държавна такса в определения от съда размер.
Доводите на ищеца /частен жалбоподател/ за подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, предвид връчване на заповедта за изпълнение на 29.06.2018г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, са приети за неоснователни. По отношение на първото съобщение, изпратено до длъжника в заповедното производство на адрес [населено място], [улица], ет. 2, съдебният състав е изложил съображения за неприложимост на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като призовкарят не е посочил има ли табела с наименованието на търговеца на адреса, има ли обявено работно или приемно време, имената на лицата, от които е събрал сведения. Относно второто съобщение, изпратено до длъжника на посочения от призовкаря в първото съобщение адрес – [населено място], [улица], ет. 1, въззивният съд е констатирал, че същото е връчено на 31.07.2018г., от когато е започнал да тече двуседмичния срок за подаване на възражение. Поради това, че възражението е депозирано на 08.08.2018г., т. е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е направила извод, че съдът, постановил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е дължал указания към заявителя за предявяване на иск за вземането, каквито са направени с разпореждане от 14.08.2018г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посоченият от частния жалбоподател по т. 1 /раздел I, т. 1 в изложението/ процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, тъй като съдебният състав е обсъдил относимите доказателства и релевираните от частния жалбоподател доводи и възражения, включително, че длъжникът не се помещава на адреса, вписан по партидата на дружеството в Търговския регистър, не е вписал нов адрес на управление, отчел е наличието на данни за друг посочен адрес, на който адресатът може да бъде намерен. Въззивният съд в съответствие с константната практика е изложил и съображения по отношение на възраженията и доводите на частния жалбоподател за наличие на хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК и липса на предпоставки и основание за изпращане на съобщение до адреса, посочен от връчителя.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочените в т. 2 и т. 3 /раздел I, т. 2 и т. 3 в изложението/ правни въпроси е неоснователен, тъй като тези въпроси не са решени в противоречие с константната практика на ВКС. Цитираното от частния жалбоподател Решение № 96/15.07.2016г. по т. д. № 587/2016г. на ВКС, I т. о., постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, не установява наличие на посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото решение е постановено в хипотеза, при която юридическото лице е напуснало адреса на регистрация, новият му адрес не е вписан в Търговския регистър, по делото няма доказателства, че на този адрес молителят е получавал цялата си кореспонденция, предвид твърденията в молбата, нито че съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, без да има данни как е стигнал до този извод – съдът се е позовал на отразените от връчителя данни за многократни посещения на адреса. Съдът не е имал данни за адрес, на който адресатът може да бъде намерен. Конкретният случай е различен поради това, че на вписания в Търговския регистър адрес на управление е намерено лице, което е посочило точен адрес, на който след като Софийски районен съд /заповедният съд/ е разпоредил да се връчи заповедта за изпълнение, търговското дружество – адресат е намерено.
Съгласно константната практика на ВКС разпоредбата на чл. 50 ГПК не забранява призоваване на търговеца на друг адрес, който е известен по делото. Съгласно чл. 49 ГПК място на връчване освен седалището на юридическото лице, още е и мястото за осъществяване на стопанска дейност, мястото, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Непризоваването /съответно невръчването на съобщение/ на друг известен адрес, различен от адреса по седалището и адреса на управление на длъжника, обуславя нарушение на разпоредбата на чл. 49 ГПК – непризоваване от известно място на връчване, на което търговецът като адресат по смисъла на чл. 37 ГПК може да бъде намерен, съгласно формулировката на понятието „място на връчване“ в чл. 49 ГПК, с която нормата на чл. 50, ал. 1 ГПК не си противоречи. В посочения смисъл е решение № 46/07.05.2012г. по т. д. № 889/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. В настоящия случай след като в първото съобщение са дадени сведения за мястото, на което адресатът може да бъде намерен, заповедният съд е бил длъжен да връчи заповедта за изпълнение на посочения адрес, защото целта на уведомяването е съобщението да достигне до лицето, за което е предназначено и на последното да му бъде предоставена възможност да защити правата си, в случая да подаде възражение по чл. 414 ГПК. При наличие на данни за друг адрес за връчване на съобщения първоинстанционният съд не е имал процесуална възможност да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и да не разпореди да се извърши уведомяването на адрес [населено място], [улица], ет. 1.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочените в т. 4, 5 и 6 правни въпроси /раздел II, т. 1, 2 и 3 от изложението/ по чл. 2780, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. По процесуалноправните въпроси по т. 4 и 6 /раздел II, т. 1 и 3 от изложението/ е формирана практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
Въпросът по т. 5 /раздел II, т. 2 от изложението/ е без значение за спора, тъй като второто съобщение е връчено на длъжника, поради което не е било необходимо връчване на друго съобщение на вписания в Търговския регистър адрес на управление на търговското дружество.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Постановеното от Софийски градски съд определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при липса на твърдяните от частния жалбоподател предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9898 от 19.04.2019г. по ч. гр. дело № 3623/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.