4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602
С., 2.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1612/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Н. против въззивно решение № 1394 от 29.07.2011 г. по гр. дело № 943/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което В. П. Н. и Е. П. Н.-П. са осъдени да заплатят на основание чл. 34 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пред.1 ЗЗД на С. С. П. и Н. О. К. сумата от още 12 517,31 лв., равняваща се на 6400 евро – разлика между уважената с първоинстанционното решение част от 7044,99 лв., равняваща се на 3600 евро и действително дължаща се сума от 19 558,30 лв., равняваща се на 10 000 евро, представляваща платена от тях цена по договор за покупко-продажба оформен с нотариален акт № 40, том V, рег. № 9346, дело № 866/2004 г. на нотариус с район на действие Благоевградски районен съд, със законна лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба 21.08.2006 год. до окончателното изплащане на задължението и оставил в сила решение № 172 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 158/2006 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която иска е уважен за сумата 7044,99 лв., равняваща се на 3600 евро, в частта, с която С. С. П. и Н. О. К. са осъдени да върнат на В. П. Н. и Е. П. Н.-П. имота предмет на обявената за нищожна покупко -продажба на ателие образувано от преустройството на таванско помещение № 8 с площ 31,29 кв. м, състоящо се от една стая и санитарен възел, ведно с таванско помещение № 5 със застроена площ 15,50 кв. м, находящи се в четириетажна масивна жилищна сграда построена чрез Ж. „Мечта” в УПИ ХІ-5327 кв. 52 по плана на Б. и в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на В. П. Н. и Е. П. Н. – П. между исковата сума и дължими от С. С. П. и Н. О. К. обезщетение в размер на общо 17 000 лв., от които 12 000 лв. за ползване на имота за периода 22.04.2005г. – 22.04.2010г., след обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен и обезщетение от 6450 лв. за възстановяване на имота във вида, в който е предаден при сключването на договора.
В касационната жалба (жалбоподателят не е представил изложение за допускане на касационно обжалване) наред с оплакванията за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, относно обхвата на разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, като намира за неправилен извода, че разпоредбата ограничава реституиране на даденото между страните по нищожния договор.
Ответниците С. С. П. и Н. О. К. в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалване и излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Правият искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 34 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1 – връщане на полученото без основание намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос за обхвата на разпоредбата на чл. 34 ЗЗД не обуславя основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. За да се приложи селективния критерии на т. 3- та, следва да се обоснове необходимост от тълкуване на закона, поради непълнота или неяснота на приложената правната норма, или нужда да се изостави едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, както и когато по поставения правен въпрос липсва съдебна практика, или с оглед настъпила промяна в обществените отношения се налага да се изостави една съдебна практика, за да се създаде нова, и в случаите, когато поставения правен въпрос би допринесъл за развитие на правото в прилагането на закона.
Жалбоподателят не излага съображения, които да обосноват необходимост от прилагане на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и в този смисъл основанието за допускане на касационно обжалване е посочено формално.
Въпросът за обхвата на разпоредбата на чл. 34 ЗЗД е свързан с последиците от недействителността на сделка, когато тя е изпълнена. Ако сделката бъде призната за нищожна, (както в настоящия случай, това е установено с влязло в сила решение) или бъде унищожена, дадено от страните по нея е получено без основание или с оглед на отпадало основание. Тогава настъпва ефекта на двустранната реституция – всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила. Получателят не може да задържи престацията получена на нищожна или унищожена сделка, когато основанието за незаконност или неморалност засяга не само него, но и страната, която е извършила даденото. Реституцията включва даденото и не обхваща пропуснатите печалби. В този смисъл е трайно установената съдебна практика на ВКС по възстановителния иск по чл. 34 ЗЗД във вр. с чл. 55 ЗЗД и приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с тази практика.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Искане на молителя за спиране на производството по настоящето делото предвид наличието на преюдициален спор, разрешен със сила на присъдено нещо от значение за разрешаване на спора по настоящето дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не може да бъде уважено. Според приетото в т. 9 на ТР № 2/02.07.2004 г. по т. д. № 2/2004 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд спира производството по делото на основание чл. 182, б. „г” ГПК (отм.) -аналогична на чл. 229, т. 4 ГПК, когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение, след като е дал ход на разглеждане на делото по същество.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Водено от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1394 от 29.07.2011 г. по гр. дело № 943/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. П. Н. да заплати на С. С. П. и Н. О. К. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ