– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602
гр. София 02.07.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 24.01.2018 (двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3324 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5593/13.07.2017 година, подадена от „ [община], срещу решение № 119/13.06.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 244/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ловеч е потвърдил първоинстанционното решение № 100/23.03.2017 година на Районен съд Ловеч, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 2318/2016 година, с което да уважени предявените от М. М. Г. искове с правно основание искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението й от длъжността Главен експерт „Разпореждане с общинска собственост” в отдел „Общинска собственост” на Дирекция „Икономическа политика и бюджет” в [община], извършено със заповед № 62/13.10.2016 година на Кмета на [община], поради което Г. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а [община] е осъдена да й заплати сумата от 1326.86 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от 19.10.2016 година до 20.12.2016 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2016 година до окончателното плащане.
В подадената от [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. М. Г. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ловеч по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба М. М. Г. е подала отговор на същата с вх. № 6273/10.08.2017 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 119/13.06.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 244/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[община] е била уведомена за обжалваното решение на 14.06.2017 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5593/13.07.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ловеч е приел за установено, че със заповед № 1472/15.09.2016 година на Кмета на [община], Г. е била предизвестена, че трудовото й правоотношение с общината ще бъде прекратено на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 326, ал. 2 във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КТ. На 15.10.2016 година на М. М. Г. е била връчена заповед № 62/13.10.2016 година на Кмета на [община], в която е посочено, че трудовото й правоотношение с [община] се прекратява, считано от 20.10.2016 година. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено това по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ във връзка с решение № 32/28.01.2016 година на Общински съвет Л. и утвърдено длъжностно разписание от 26.02.2016 година, в сила от 01.03.2016 година, писмо изх. № 13/26.02.2016 година на синдикалната организация на К. при [община], писмо изх. № 05/26.02.2016 година на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ и заповед № 1472/15.09.2016 година.
Било установено, че между [община] и синдикалната организация на К. в О. а., и синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в О. а. е сключен К. № ДВ-431/01.10.2014 година, който към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Г. е действал. В него била предвидена предварителна защита при съкращаване в щата и намаляване обема на работа за членовете на синдикалните организации, която защита можело да бъде преодоляна със съгласието на синдикалното ръководство на организациите, страни по договора. По делото било приложено становище изх. № 13/26.02.2016 година от синдикалната организация на К. при [община], с което същата била дала съгласие за предприемане на действията, описани в писмото при спазване КТ и раздел II на К. № ДИ-431/01.10.2014 година., като е указано на работодателя, при възможност на съкратените лица да бъде предложи работа според квалификацията им. Становището било подписано от председателя на синдикалната организация на К.. В писмо с изх. № 05/26.02.2016 година секцията на КТ „Подкрепа“ при О. а. Л. била дала съгласие за прекратяване правоотношенията с лицата, заемащи длъжностите в т. I от писмо с изх. № ЧР-23/26.02.2016 година. В писмото се сочело, че решението е взето на проведено заседание на ръководството на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ при [община] с протокол № 2/26.02.2016 година. Същевременно от писмо с изх. № 5/08.02.2017 година на синдикалната организация на К. при [община] е видно, че М. М. Г. членува в синдикалната организация от юни 2001 година, като за последно членски внос й е удържан от работната заплата през февруари 2016 година.
Въз основа на това съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 3238, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, работодателят е бил длъжен да провери дали М. М. Г. се полза с предварителната закрила при уволнение, която била предвидена в чл. 15, ал. 3, пр. 2 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година. Съгласно посоченият текст от договора работодателят можел да прекрати трудовото правоотношение с член на един от синдикатите, страна по К., след предварително писмено съгласие на ръководството на съответната синдикална организация. Тъй като към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовия й договор М. М. Г. е била член на синдикалната организация на К. при [община], ръководството на същата следвало да даде предварително съгласие за това прекратяване. Само в този случай работодателят могъл да издаде заповед № 062/13.10.2016 година за прекратяването на трудовото правоотношение на Г.. От съдържанието на становище изх. № 13/26.02.2016 година от синдикалната организация на К. при [община], на което се бил позовал касатора, не можело да се установи по категоричен и безспорен начин, че отразеното в него съгласие е дадено от синдикалното ръководство, а не еднолично от председателя на синдикалната организация. Освен това е прието, че искането на работодателя за преодоляване на предварителната закрила при уволнение следва да бъде отправено за всеки отделен случай, като се посочело не само длъжността, която се съкращава, но и името на лицето, което я заема. Съгласието се искало с оглед на личността на работника или служителя, за да можело синдикалната организация да извърши конкретна преценка, а не да даде общо съгласие. В случая работодателят не бил изпълнил това изискване, поради което и предвид посоченото по-горе съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че предварителната закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ не е била преодоляна. Поради това е признал уволнението за незаконно и го е отменил само на това основание, без да разглежда спора по същество.
При това е прието, че неоснователно в подадената от [община], срещу първоинстанционното решение, въззивна жалба се твърдяло, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени от М. М. Г. доводи, че не е дадено предварително съгласие от синдикалната организация, в която е членувала. В исковата молба по основателността на претенцията се сочело, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 във връзка с ал. 2 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година, в смисъл, че трудовия договор следвало да бъде прекратен след приключване на процедурите по чл. 14 и чл. 15 от същия.
Във връзка с горните изводи на състава на Окръжен съд Ловеч в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] е формулирала процесуално правния въпрос за това допустимо ли е съдът да се произнася с решението си по ненаведени от ищеца в исковата молба фактически и правни основания за незаконност на уволнението при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Изложени са доводи за това, че по отношение на този въпрос са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Съображенията за това са, че с решението си съставът на Окръжен съд Ловеч е дал отговор на въпроса, който е в противоречие с дадения с решение № 306/29.06.2011 година, постановено по гр. д. № 961/2010 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 19/30.05.2011 година, постановено по гр. д. № 262/2010 година, решение № 229/20.10.2011 година, постановено по гр. д. № 1465/2010 година, решение № 125/15.07.2013 година, постановено по гр. д. № 14/2013 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 248/23.04.2010 година, постановено по гр. д. № 254/2009 година, решение № 665/01.11.2010 година, постановено по гр. д. № 242/2009 година, решение № 138/25.03.2011 година, постановено по гр. д. № 1127/2010 година, решение № 459/27.10.2011 година, постановено по гр. д. № 1532/2010 година, решение № 503/05.01.2012 година, постановено по гр. д. № 77/2011 година, решение № 555/09.02.2012 година, постановено по гр. д. № 1224/2010 година, решение № 239/21.05.2012 година, постановено по гр. д. № 799/2011 година, решение № 149/13.06.2012 година, постановено по гр. д. № 475/2011 година, решение № 428/19.10.2012 година, постановено по гр. д. № 358/2011 година, решение № 192/19.06.2013 година, постановено по гр. д. № 680/2012 година, решение № 158/05.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1008/2012 година, решение № 71/24.07.2013 година, постановено по гр. д. № 284/2012 година и решение № 345/06.03.2014 година, постановено по гр. д. № 3886/2013 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. отговор на същия въпрос. Този въпрос е във връзка с наведените в касационната жалба на [община] твърдения, че съставът на Окръжен съд Ловеч се е произнесъл по твърдения, на които М. М. Г. не се е била позовала, а именно, че не било налице дадено съгласие по чл. 15, ал. 3 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година на съответната синдикална организация за прекратяване на трудовия договор на ответницата по касацията и за това, че в отправеното до синдикалната организация искане за даване на разрешение били посочени само длъжностите, които се съкращавали, но не и работниците или служителите, които ги заемат. В исковата си молба М. М. Г. е посочила, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 във връзка с ал. 2 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година, в която било предвидено, че трудовото правоотношение на работник или служител се прекратява след приключване на процедурите по чл. 14 и чл. 15 от договора. Първоинстанционният съд е дал указания на Г. да уточни от каква защита по К. № ДИ-431/01.10.2014 година се ползва, като във връзка с тези указания е посочено, че от цитирания чл. 15, ал. 3 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година, както и от съдържанието на чл. 13 и чл. 14 от договора може да бъде извлечена защитата, от която се полза ответницата по касацията. В чл. 15, ал. 3 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година е предвидено, че работодателят прекратява трудовото правоотношение с работник или служител, член на един от синдикатите, страна по К. след приключване на процедурите по чл. 14 и чл. 15 от договора, след предварително писмено съгласие на ръководството на съответната синдикална организация. Последното се давало в петдневен срок от отправянето на мотивирано писмено искане, в което се посочвали и предприетите действия по чл. 14 и чл. 15 от договора. С позоваването на нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година Г. твърди неизпълнение на предвидените в нея задължения на работодателя, предпоставящи законосъобразност на извършваното от него уволнение, включително и на това за вземането на предварително писмено съгласие на ръководството на съответната синдикална организация. Посоченото, че по данни на Г. синдикалната организация е дала съгласие за прекратяването на трудовия й договор да бъде прекратен, при условие че бъдат изпълнени предпоставките на чл. 14 е чл. 15 от К., не е равнозначно на признание от страна на ответницата по касацията за това, че такова съгласие е налице и за това, че то е дадено от ръководството на синдикалната организация. С оглед на това въпросът дали е било налице дадено съгласие по чл. 15, ал. 3 от К. № ДИ-431/01.10.2014 година на съответната синдикална организация за прекратяване на трудовия договор на М. М. Г., както и това дали то е дадено след осъществяване на предвидените в К. предпоставки за това и то от синдикалното ръководство на съответната синдикална организация е включен в предмета на делото и е подлежал на изследване от съда. Поради това не е налице произнасяне на състава на Окръжен съд Ловеч по непредявени от М. М. Г. основания за незаконосъобразност на уволнението й, поради което въззивното решение е съобразено с цитираната практика на ВКС и не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането му до касационен контрол.
Във връзка с горепосочения процесуално правен въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] е формулирала и втори процесуално правен въпрос за това когато липсват указания в доклада по чл. 146, ал. 2 от ГПК до страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства преклудира ли се правото на страната да сочи и представя такива след срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 312 от ГПК и следва ли този недостатък в доклада на съда да бъде процесуална санкция за страната. Този въпрос е поставен във връзка с отказа на състава на Окръжен съд Ловеч да приеме представените от [община] във въззивната инстанция писмени доказателства, които са били представени с твърдението за наличието на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Излагат се доводи за това, че дадения от въззивния съд отговор на този въпрос е в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, решение № 385/10.05.2010 година, постановено по гр. д. № 1245/2009 година, решение № 700/06.12.2010 година, постановено по гр. д. № 304/2010 година, решение № 224/23.06.2011 година, постановено по гр. д. № 1184/2010 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 549/29.10.2010 година, постановено по гр. д. № 56/2010 тодина по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Задължението на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК е налице, когато страната не е представила доказателства за някой или нои от твърдените от нея факти, за установяването на които носи доказателствената тежест. В случая в доклада на първоинстанционния съд е указано на [община], че носи доказателствената тежест за това, че от синдикалните организации е поискано съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения с лицата посочени в писмото до синдикалната организация на К. и че организацията е дала съгласие за това прекратяване. По отношение на тези факти касаторът се е позовал на представеното от него становище изх. № 13/26.02.2016 година от синдикалната организация на К. при [община]. При налице на представени от страната, във връзка с извършеното от съда разпределение на доказателствената тежест, доказателства съдът не може да извършва предваритебна преценка на съдържанието на същите, нито пък да преценява дали те самостоятелно или съвкупност с останалите доказателства, установяват твърдения факт, като въз основа на тази преценка се дадат указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК за представяне на допълнителни доказателства. Същевременно всички доказателства, които страната е могла да представи по делото, но по своя преценка не е направила това, се преклудират. С оглед на това като е приел, че не са налице предвидените в чл. 266, ал. 3 от ГПК предпоставки за приеме на представените пред него доказателства и е отказал приемането им,съставът на Окръжен съд Ловеч не се е отклонил от посочената по-горе практика на ВКС, поради което не са налице предвидените в чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационен контрол на въззивното решение и по този въпрос.
От друга страна многобройната практика на ВКС по горните въпроси изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК по отношение на тях, а и в самото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не са изложени съображения, които да обосноват защо допускането на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Ловеч ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 119/13.06.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 244/2017 година по подадената срещу него от [община], касационна жалба с вх. № 5593/13.07.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С отговора на касационната жалба М. М. Г. е поискала да й бъдат присъдени направените по делото разноски, но тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119/13.06.2017 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 244/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.