О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 602
гр. София, 22.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№944 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. С. срещу решение №2222 от 31.10.2017 г. по в.т.д.№3337/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.03.2017 г. по т.д.№221/2016 г. на ОС Благоевград, с което И. Г. С. е осъден да заплати на „Кредит консулт” ЕООД сумата от 60 000 лв., представляваща възнаграждение с ДДС по договор от 05.08.2011 г., имащ за предмет извършване на необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес план и други общи и специфични документи, необходими за кандидатстването на ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони, в степен на комплектованост и обоснованост, изисквани по Наредба №8/03.04.2008 г. за условията за кандидатстване по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., ведно със законната лихва от 02.09.2016 г до окончателното изплащане и сумата от 5 196 лв., разноски пред първата инстанция
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. По сключения консултантски договор следва ли изпълнителят да участва при определяне параметрите на планираната инвестиция. 2. Съществува ли задължение за изпълнителя направи необходимите проучвания, нужни за кандидатстването на възложителя. 3. В случай, че е налице отрицателен за възложителя резултат, приема ли се, че изпълнителят е изправна страна по договора, т.е. извън дължимата от изпълнителя престация ли е осигуряването на положителен за възложителя резултат.
Ответникът по касация „Кредит консулт” ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, анализирайки детайлно и задълбочено събраните по делото доказателства и разпоредбите на процесния договор от 05.08.2011 г. /с който ответникът е възложил, а ищцовото дружество е приело да извърши срещу възнаграждение в размер на 60 000 лв. с ДДС необходимите проучвания, анализи, подготовка на бизнес план и други общи и специфични документи, необходими за кандидатстването на ответника за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони, в степен на комплектованост и обоснованост, изисквани по Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията за кандидатстване по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г./, е приел, че ищецът е изправна страна по договора /работата е приета с двустранно подписан протокол от 17.08.2011 г. и въз основа на изработения проект е сключен и договора от 03.01.2012 г. за отпускане на помощта/, като по делото не се установява каквото и да било неизпълнение на задълженията му, а още по-малко – да е налице такова отклонение от поръчката или недостатъците да са толкова съществени, че работата да е напълно негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, което да даде правото на ответника да развали договора /чл.265, ал.2 ЗЗД/. Изложил е съображения, че дължимата от изпълнителя престация се заключава в това да изработи бизнес плана и останалите документи, необходими за кандидатстването на възложителя по реда на Наредба №8/2008 г., като това основно задължение на изпълнителя е невъзможно да бъде изпълнено без засилено съдействие от страна на възложителя, който като инвеститор е най-заинтересован от провеждането на визираните административни процедури и страна в същите следва както да даде заданието, така и да предостави необходимите изходни данни на изпълнителя звън дължимата от изпълнителя престация е осигуряването на положителен за възложителя резултат от съответната административна процедура по Наредба № 8/2008 г. Възприел е становище, че положителният резултат е критерий за качество на свършената работа /макар и не единствен/, но липсата на такъв не винаги означава, че изпълнителят е изпълнил некачествено възложената работа, както и че цялостните параметри на планираната инвестиция, вкл. остойностяването на разходите, се определят от възложителя, а ищецът – изпълнител има задължение само да възпроизведе и оформи тези предоставени му данни в изготвения от него бизнес план. Счел е, че не се твърди, а и няма данни, на ищеца да е било възложено да остойностява разходите по инвестицията или пък той да избира подизпълнители за отделните етапи за реализирането й, като тези въпроси са отговорност и грижа на самия възложител. В този смисъл и тъй като извън предмета на процесния договор от 05.08.2011 г. е изготвянето на проект за кандидатстване за друг вид финансиране, а именно – за отпускане на допълнителна държавна помощ за инвестиции по § 30 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 8/2008 г. (ДВ, бр. 18/1.03.2011 г.) и Регламент № 1857/2006 г., е намерил за неоснователни възраженията на ответника, касаещи изпълнението на задълженията на ищеца по договора. Посочил е, че уговореното възнаграждение е резултат от съвпадение на изразената от всяка от страните свободна воля при сключването на договора, а при условията на пазарна икономика, конкуренция и свободно ценообразуване този размер принципно не може да обоснове противоречие на договора с добрите нрави, с оглед което възражението за нищожност е неоснователно. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не се установява работата да е изпълнена с недостатъци, нито пък същите да са скрити /само в който случай правата на ответника по чл. 265 ЗЗД няма да са преклудирани – арг. от чл. 264, ал. 3 ЗЗД/, въззивният съд е намерил иска за изцяло основателен.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне.
Отговорите на формулираните от касатора въпроси по правило се свързват и са обусловени от конкретни факти и обстоятелства /с оглед конкретните уговорки, които страните обективират във всеки един договор/, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност тези въпроси са фактически и се решават за всеки конкретен случай, съобразно събраните по делото доказателства. Всъщност с поставянето им касаторът по същество оспорва правилността на решението, която обаче извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато освен, че не се твърди от касатора, в случая не се и установява/, не подлежи на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби
Предвид липсата на представени доказателства за направени разноски, такива не се следват на ответника по касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2222 от 31.10.2017 г. по в.т.д.№3337/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.