3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 23.10.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
А. Б.
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1283 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. П. от [населено място] срещу решение № 129 от 13.01.2017г. по в.т.д. № 1935/2016г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено, като недопустимо, решение от 05.02.2016г., по т.д. № 31/2015г. на Окръжен съд – Монтана, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска по чл. 71 ТЗ срещу [фирма] и делото е прекратено.
Касаторът обжалва въззивното решение като недопустимо в частта за присъдените разноски и като неправилно в останалата му част. Сочи, че въззивният съд е присъдил в полза на въззиваемата страна разноски и за първата инстанция, без страната да е отправила такова искане, като същевременно разноските вече са били присъдени с първоинстанционното решение. Обосновава допустимостта на предявения иск с приетото в т. 4 на ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, съгласно която искът по чл. 71 ТЗ може да има за предмет установяване на действителните членствени права на акционера, нарушени по един или друг начин от органи на дружеството, освен решенията на общото събрание на дружеството, които могат да бъдат оспорени с иска по чл. 74 от ТЗ. Твърди, че независимо, че вписването на прехвърлянето на 40 934 поименни акции на името на техния приобретател в книгата на акционерите не е извършено по силата на изричен акт на органа на дружеството, по своята правна същност вписването е правопораждащ юридически факт, с който се свързва настъпването на правните последици по чл. 185, ал. 2 ТЗ – действие спрямо дружеството на прехвърлянето на поименните акции. С извършване на фактическото действие по вписването в книгата на акционерите се накърнява правото на ищеца да изкупи винкулираните акции по тяхната балансова стойност за последния месец преди офертата. Касаторът счита, че абсолютната процесуална предпоставка „наличие на правен интерес” е относима само към установителните искове, но не и към конститутивните, какъвто е искът по чл. 71 от ТЗ. Претендира разноски за настоящата касационна инстанция.
Ответната страна по делото, [фирма], в писмения си отговор оспорва същата. Намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, съответно излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендират разноски, вкл. заплатено адвокатска възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е изходил от твърденията на ищеца, съгласно които същият извежда правният си интерес от воденето на иска по чл.71 ТЗ от проведена процедура по прехвърляне на винкулирани акции на неакционер и осъществени във връзка с това вписвания в книгата на акционерите, с които поддържа, че са нарушени членствените му права, тъй като е лишен от възможността да изкупи акциите. Апелативният съд е приел, че атакуваните вписвания, доколкото не представляват елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции, сами по себе си не засягат акционерните права на ищеца и не ги увреждат, за да съществува правен интерес за последния от съдебното установяване на незаконосъобразността им чрез иска по чл.71 от ТЗ. Посочил е, че доколкото самата разпоредителна сделка по прехвърлянето на акциите на неакционер би могла да бъде източник на евентуално нарушение на членствените права на ищеца, за същия съществува правен интерес от защита срещу нейните неблагопроиятни последици чрез атакуването й по съдебен ред, но липсва правен интерес от защита по реда на чл. 71 ТЗ срещу осъщественото вписване в книгата на акционерите, което е последица от сделката и има единствено декларативен ефект по отношение на дружеството.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следният правен въпрос, за който поддържа, че е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Допустим ли е иск по чл.71 от ТЗ за отмяна на вписванията в книгата на акционерите на дружеството на прехвърлянето на винкулирани поименни акции в случай, че установената в устава процедура за прехвърляне не е спазена?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като прилага решение № 50 от 16.06.2014г. по т.д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Формулираният от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивният съд е извел недопустимостта на иска по чл.71 ТЗ не от процедурата в устава по прехвърляне на акциите, а от обстоятелството, че вписването на акциите в книгата на акционерите не е част от фактическия състав на прехвърлянето им, предвид декларативния му характер, като във връзка с така очертания решаваш извод на съда жалбоподателят не е поставил въпрос. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, поради което е безпредметно обсъждането на релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, като с оглед изхода на делото в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него за настоящото производство разноски в размер на 3520 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Оплакванията в касационната жалба относно недопустимостта на въззивното решение в частта за присъдените за първата инстанция разноски имат характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК, поради което компетентен да се произнесе по тях е въззивният съд.
С оглед на изложеното настоящият състав на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НE ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 13.01.2017г., по в.т.д. № 1935/2016г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА П. К. П., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 3520 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за произнасяне по молбата по чл.248, ал.1 ГПК, инкорпорирана в касационната жалба и изложението към нея.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.