5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 602
С., 24.08.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 572/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. 2000” срещу решение на Пловдивския апелативен съд № 330 от 26.02.2010 г. по т.д.№ 1196/2009 г., с което се потвърждава решение на Пловдивския окръжен съд по т.д.№ 227/2009 г. в частта, с която по предявен от Н. И. К., В. Б. Ц., Г. И. К. и Н. К. К. срещу касатора иск по чл.74 ТЗ са отменени решения на акционерите му, взети на проведено на 28.03.2009 г. ОСА за изменение и допълнение на Устава по отношение на чл.18, в който се създава нова т.13, на чл.19, в чиято алинея втора е заличено последното изречение, на чл.22, претърпял редакционна промяна, на чл.50, в който е създадена нова алинея втора и нова алинея четвърта, както и изцяло нови чл.22а и § 2 от ПР на Устава.
В касационната жалба са въведени оплаквания за постановяване на въззивното решение при наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че в противоречие със задължителната по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна практика – ТР № 1/04.01.2001 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд отказал да обсъди и да се произнесе по наведените от него доводи и възражения, което според него обуславя наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това въззивното решение съдържало произнасяне по материалноправния въпрос за правото на акционерите да правят предложения за решения по точките от дневния ред на ОСА, които се различават от предложенията, направени в поканата за свикване на Общото събрание, който въпрос се разрешавал противоречиво от съдилищата – Решение № 115 от 22.03.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 748/1999 г., V г.о.; Решение № 1141 от 03.01.2005 г. на ВКС по т.д.№ 277/2004 г., Решение № 959 от 07.11.2006 г. на ВКС по т.д.№ 526/2006 г. ІІ т.о.
Ответниците по касация Н. И. К., В. Б. Ц., Г. И. К. и Н. К. К. чрез процесуалния си представител адв. И.Б. оспорват допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения им отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решения на ОСА на ответното акционерно дружество по въпроси за изменение на Устава, които не са били включени по реда на чл.223а ТЗ преди провеждането му и при спазване на изискването за публикуването им в ТР ведно с проекторешенията по тях и предоставяне на материали, като вместо предложените и включени в дневния ред изменения на Устава са били разгледани и приети предложените в деня на провеждане на ОСА изменения, които макар и да се отнасяли до почти същите клаузи от Устава, имали различно съдържание и тежка юридическа конструкция.
С обжалваното решение след съвкупно тълкуване на разпоредбите на чл.224, чл.223а и чл.223 ТЗ е прието, че всички те касаят основното право на информираност на акционера и поради това имат императивен характер. Застъпено е становището, че принципно е допустимо правото на акционерите на правят нови предложения, но е изтъкнато, че това право е ограничено от параметрите на въпросите, включени в дневния ред. Вярно е според съда, че направените в деня на ОСА предложения също касаели изменения на Устава, но те можели да бъдат разгледани, без да се наруши правото на информираност на отделните акционери, само ако касаят редакционни промени, а не подмяна на предложените и включени в дневния ред клаузи с ново съдържание, какъвто бил разглеждания случай. Освен това всяко от тези предложения следвало да се правят в хода на отделното обсъждане на всеки един от предложените за промяна и включени в дневния ред текстове, а не внесени и гласувани анблок, което по същество според съда представлява включване на самостоятелен въпрос в дневния ред по начин, който противоречи на императивните разпоредби на ТЗ – чл.224, чл.223а и чл.223.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице условията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в съдебния си акт доводите и възраженията на ответната страна следва да бъде разгледан според приложимия в случая ГПК от 2007 г., а не според процесуалните правила на ГПК от 1952 г., при действието на който са постановени цитираните от касатора ТР № 1/04.01.2001 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата на чл.272 ГПК от 2007 г. дава възможност във въззивното решение съдът да препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В случая Пловдивският апелативен съд освен това не е процедирал по този начин, а сам е обсъдил доказателствата, въз основа на тях е установил процесуалната легитимация на страните, фактическата обстановка от значение за спора и е извел правни изводи и заключение за резултата по правния спор. Следователно повдигнатият правен проблем не е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, каквото твърдение се съдържа в изложението на касатора.
Не е налице и основанието по т. 2 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като по формулирания от касатора материалноправен въпрос отсъстват доказателства за неговото противоречиво разрешаване от съдилищата. В съдебните решения, на които той се позовава, е взето становище по законосъобразността на решения, касаещи промени в персоналния състав на органите на управление, при това в преобладаващата си част постановени преди приемането на приложимите в тези случаи разпоредби на чл. 223а и чл. 224, ал. 2 ТЗ, предвиждащи специални правила относно допълнително включване на въпроси в дневния ред на Общото събрание на акционерите, както и изискването за конкретно посочване на данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет. Позоваването на първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд – Решение от 09.05.2003 г. по гр. д. № 160/2002 г. по идентичен правен казус е некоректно. Решението е било обжалвано, претърпяло е корекция в мотивите именно по изведения от касатора въпрос, като е запазило крайния си резултат по изложени от касационната инстанция съображения, че коментираната от въззивния съд т.2 от дневния ред, според който липсва несъответствие между взетото по нея решение и публикуваното проекторешение за преобразуване на дружеството не фигурира в поканата за ОС. Изложеното позволява да се приеме, че цитираните решения се явяват неотносими към конкретната хипотеза и не могат да обосноват наличието на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 26.02.2010 г. по т.д.№ 1196/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: