О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 26.11.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 809 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.07.2012 год. по гр. д. № 181/2012 год. Търговищкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 19.03.2012 год. по гр. д. № 1046/2011 год. на районния съд, [населено място] в частта му, с която е допусната съдебна делба на УПИ * в кв. 10 по плана на [населено място], [община] с площ от 1015 кв. м. с построените в него сгради между П. М. Г. и А. М. А. при равни права.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят А. А., чрез адв. Д. А., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на урегулирания поземлен имот бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа съдът да се е произнесъл в противоречие на съдебната практика по материалноправните въпроси относно владението на наследствения имот от един от наследниците с оглед придобиването му по давност, в т. ч. претенциите на другия сънаследник опорочават ли това владение и по какъв начин следва да бъде проявена промяната в намерението на наследника за своене на целия имот, в т. ч. представлява ли такова действие недопускането в наследствения имот на другите, като са приложени решенията по гр. д. №№ 91/96 год., 657/2001 год. и 2794/2004 год. на ВКС.
Съделителката П. Г., чрез адв. Р. А., в писмения отговор оспорва жалбата като неоснователна и се позовава на съдебна практика в подкрепа на изводите в обжалваното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да допусне делбата на останалия в наследство на страните по делото недвижим имот в [населено място], ведно с простроените в него сгради, въззивният съд приел, че възражението на ответника, сега касатор, да е придобил имота по давност, е неоснователно. Обстоятелството, че е поддържал имота след смъртта на наследодателя не е достатъчно да обоснове извод, че същият е променил намерението си и е завладял наследствената част на сестра си, още повече, че е плащал и нейния данък за имота. Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приел, че отношенията между страните се влошили по повод наследствения имот, но от страна на касатора липсвала изразена демонстрация за промяна на намерението му да свои целия имот за себе си както по отношение на другия наследник, така и по отношение на трети лица, нито е налице отблъскване владението на сънаследника, както и да е установил непрекъснато и спокойно владение в необходимия срок.
Поради това и отчитайки наследствения характер на имота съдът приел, че съделителят А. А. е владелец на своята наследствена част и държател на тази на сестра си, поради което и допуснал съдебната делба при равни права между тях.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са релевантни за изхода на делото, тъй като съдът е приел възражението на настоящия касатор за придобиване по давност на целия наследствен имот за неоснователно. Произнасянето по тях обаче не е в противоречие на съдебната практика, в това число и задължителната такава, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай. Изводът му е обусловен от установените факти по делото, поради което и не е налице произнасяне по правните въпроси в противоречие със съдебната практика.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.07.2012 год. по гр. д. № 181/2012 год. на Търговищкия окръжен съд по касационната жалба на А. М. А. от [населено място], чрез адв. Д. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: