1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 927/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №702 от 2.05.2011г., постановено по гр.дело № 522/2010г. на САС, гражданска колегия, трети състав с което е потвърдено решение №701 от 30.06.2010г. по гр.д. №709/2007г. на СГС, търговско отделение VІ-8 състав. С последното е уважен иск на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 158 722 лв., представляваща застрахователно обещетение по договор за застраховка от 9.03.2004г. за застрахователно събитие настъпило на 14.02.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2006г. За разликата до 183 210.65 лв. искът като неоснователен е отхвърлен. Уважен е иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 24 207.85 лв. обезщетение за забавено плащане на сумата върху главницата за времето от 21.04.2005г. до 14.07.2006г. като за разликата до 30 100 лв. искът като неоснователен е отхвърлен.
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Жалбоподателят [фирма] обжалва въззивното решение с което не са уважени исковете в пълен размер. Искането е за отмяна като неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Позовава се критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
[фирма] обжалва решението в уважителната част на исковете по чл. 399 ТЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Позовава се на касационните основания за достъп до касация на чл.280, ал.1, т.2.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
І. По касационната жалба на [фирма]:
Касаторът поддържа, че ВКС ще допринесе с решението за точното прилагане на закона и ще направи съществен принос за развитие на правото по въпроса: каква е действителната стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие, а от там и за определяне на размера на вредите, на който размер трябва да бъде равно обезщетението към момента на застрахователното събитие. Приложното поле на т.3 е обосновано с чл.203 КЗ – когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
Настоящия състав на ВКС, ТК намира, че касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в хипотезите, в които може да бъде допуснато до касационен контрол въззивното решение. Според даденото в т.4 на цитираното ТР
№1 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Приложената от съда разпоредба на чл.399, ал.2 ТЗ отм. е ясна, а по приложението й има установена съдебна практика. Касаторът в случая не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на приложената от съда правна норма при определяне на застрахователното обезщетение за причинените от настъпването на застрахователното събитие вреди на застрахованото имущество, а с разпоредбата на чл.396 от ТЗ отм. относима към критериите за определянето на застрахователната сума, а не застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. С термина “застрахователна сума” се означава максималния размер на паричното задължение на застрахователя. Застрахователно обезщетение има по –тясно съдържание от термина “застрахователна сума”. Предварително в договора не се уговаря размера на застрахователното обезщетение за повредено или унищожено имущество. Неговия размер се определя в момента на възникването на застрахователното събитие и зависи от размера на вредите, причинени на застрахованата вещ, но не може да надвишава размера на застрахователната сума, когато е уговорена в договора.
Съгласно установената съдебна практика приложим закон е този, който е в сила към датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което искането за тълкуване на закона с оглед на приложението на правните норми на КЗ – чл.203, ал.4 КЗ, за допускане на въззивното решение до касационен контрол по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК, за конкретното дело се явява неоснователно.
Всички останали доводи в изложението изразяват несъгласие на касатора с крайния изход на спора и са доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, основания за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3 пр. първо и трето ГПК. Основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК са различни от касационните основания за отмяна на неправилното решение, поради което последните могат да бъдат обсъждане само при допускане разглеждането на касационната жалба по същество. Тъй като в случая касаторът [фирма] не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от него материалноправен въпрос, въззивното решение в обжалваната му част, не се допуска до касационно обжалване.
ІІ. По касационна жалба от [фирма] : решението е обжалвано в уважителната част на исковете по чл. 399 ТЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава се на касационните основания за достъп до касация на чл.280, ал.1, т1 и т.2 ГПК.
По първия въпрос : Носи ли отговорност изпълнителя по договора за изработка по отношение на материалите, вкл. тези вложени в готовата продукция, когато те са погинали вследствие на случайно събитие и допустимо ли е по силата на договора за изработка да се прехвърли риска от случайно погиване на вещта, когато страните са свързани помежду си лица. Съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.263 ЗЗД, с която касаторът обосновава искането си за отхвърляне на предявените искове, тъй като тя се отнася до предоставените от възложителя на изпълнителя материалите, чрез които ще се изпълни поръчаното, но не и за готовата продукция, какъвто е случая. Съдът е приел за приложима нормата на чл.258 ЗЗД, според която изпълнителят носи риска от случайното погиване или повреждане на изработеното. Съобразена е и уговорката между страните в чл.5 на договора, съгласно която рисковете за произведената продукция преминават върху възложителя след предаването им на спедитор или превозвач. Предметът на договора за застраховка включва имуществена застраховка на материали, готова продукция и незавършено производство.
Не е налице противоречиво разрешен въпрос с решение №194 от 24.02.2011г. тъй като няма обективен идентитет и няма отбелязване, че решението е влязло в сила. Няма отношение към спора решение №167 по т.дело № 409/2009г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решението съдът се е произнесъл за отговорността на изпълнителя по конкретния договор да изработи нещо съгласно поръчката на възложителя според и за отговорността на изпълнителя в хипотезата на чл.260, ал.2 ЗЗД, казуси обективно различни от този по конкретното дело. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение. Решение №903 от 10.07.1985г. на Іг.о. няма никакво отношение към правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. С последното ВС се е произнесъл по въпроса заплатения от единия от съпрузите задатък преди брака как се отразява върху собствеността на придобитата в течение на брака вещ.
ІІ. Налице ли е облигационно задължение за изпълнителя по договора за изработка когато същия е предоставил предоставеното на възложителя, респ. действителен ли е застрахователния договор при отпадане на това задължение при допълнителния критерий по т.2. Въпросът е поставен във връзка с довода на застрахователя за отпадане на застрахователния интерес за изпълнителя – застрахован, след като повредената продукция се намира в митнически склад на възложителя и от там се прави довод, че се намира в негово владение и съобразно разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД възложената работа се счита за приета. Въззивният съд е приел, че застрахователния интерес за застрахования произтича от потенциалната възможност да настъпят конкретни вреди и доколкото изпълнителя носи отговорност пред възложителя [фирма] за изработената стока до предаването й с приемателно-предавателен протокол или на възложителя или на упълномощена транспортна организация, от който момент преминава риска върху възложителя/ раздел V, т.2 от договора за изработка/ и поради липса на доказателства, то не може да се приеме за доказано предаването и приемането на изработената продукция. Въпросът е изцяло фактологично обусловен, т.е. наличието на правен интерес от застрахователния договор и отпадането на този интерес се прави въз основа на установените по делото факти. Решение от 30.04.2009г. на СГС няма отбелязване, че е влязло в сила, поради което не формира съдебна практика съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС и по тази причина не обоснова критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение в осъдителната му част до касационно обжалване. Решение № 267 от 21.10.2004г. по т.д. №3/2004г. на Іт.о. се отнася до правния интерес от застраховане на чуждо имущество / чл.395 ТЗ /, какъвто не е конкретния случай, т.е. липсата на обективен идентитет на правните въпроси по които са се произнесли съдилищата също не обосновават приложното поле на т.2, на чл.280, ал.1 ТЗ.
По третия въпрос: Налице ли е конклудентно приемане на работата по договора за изработка когато възложителя е получил владението върху изработеното и не е отправил възражение за качеството на изработеното, но между страните не е попълнен приемателно – предавателен протокол, решен в противоречие с решение №250 от 11.01.2011г. по т.дело № 535/2010г. на ІІт.о. Въпросът не само не е обуславящ изхода на спора, защото съдът се е позовал на клауза на договора за начина на приемане и предаване на стоката, но не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото двете решения са постановени при различни факти, поради което не е налице и противоречие по приложението на чл.266, ал.1 ЗЗД. В цитираното от касатора решение по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правен въпрос: “при положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия”.
По въпроса явява ли се надлежна страна по иск срещу застраховател лице застраховащо чуждо имущество, респ. има ли право да предявява от свое име чужди права без да има качеството на процесуален субституент – по такъв въпрос съдът не се е произнасял, поради което не е изпълнено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В случая застрахователния интерес за изпълнителя – застрахован е обоснован с отговорността на изпълнителя за предоставените му от възложителя материали, съгласно клаузата на чл.5 от договора за изработка до предаването и приемането им от възложителя за изпълнителя съществува интерес да застрахова произведената от него продукция срещу унищожаване и повреждане при настъпване на риска, което би довело до вреди за него. Не е налице и допълнителната предпоставка – противоречиво разрешаван правен въпрос. Решение от 23.07.2010г. по гр.дело № 4546/2009г. на Бургаския районен съд няма отбелязване да е влязло в сила и за това не формира съдебна практика /т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Не обосновава наличие на хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК решение №627 по т.дело № 3/2004г. на ВКС, Іт.о защото двата договора са сключени при различен застрахователен интерес. Предмет на застраховане е чуждо право на собственост в цитираното решение, а разглежданото дело е застрахована отговорността на изпълнителя по облигационен договор, доколкото в договора за изработка страните са се уговорили че риска върху произведената стока преминава за възложителя след предаването й по посочения от тях начин.
С оглед на изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед на изхода от касационното производство разноските остават за страните така както са направени.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №702/2.05.2011г., постановено по гр.дело №522/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: