1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр.София, 30.05.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1564 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.02.2017г. по гр.д.№819/2016г. на ОС София е отхвърлил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – Д. Р. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанциооното решение , е отхвърлил предявените от Д. Н. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Установено е по делото, че сключения между страните трудов договор от 16.02.2015г. е прекратен със Заповед №5202/29.02.2016г., връчена при отказ същия ден, на основание чл.188,т.3 КТ, вр. чл.190, ал.1,т.2 и 3 КТ и чл.330, ал.2,т.6 КТ.
Съдът е счел, че заповедта е мотивирана и, че за извършеното от работника нарушение-неявявянето му на работа от 05.01.2016г. до 15.01.2016г. и на 18.01.2016г., са му поискани надлежно обяснения, каято дисциплинарното наказание на ищеца е било наложено именно за посочените в поканата нарушения на трудовата дисциплина (отсъствия от работа, неуведомяване на работодателя за тях, както и несвоевременно представяне на болничен лист), той е бил надлежно уведомен и е дал обяснения именно за тях
Съдът е констатирал, че работникъте бил неколкократно в отпуск по болест, но с Решение на ЛКК № 10054/10.02.2016г. частично е бил потвърден болничен лист на Н., касаещ отсъствията му от работа за периода от 05.01.2016г. до 15.01.2016г. , като извън периода на потвърждаване остават 05.01.2016г., 13.01.2016г., 14.01.2016г. и 15.01.2016г. Поради това е приел, че за отсъствието на жалбоподателя на тези дати няма уважителна причина, а за последните три от тях е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, обуславяща налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че отмяната на болничните листове не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина, а „…само води до неплащане на същите“. Посочено е, че ЛКК е отказала да потвърди първия болничен лист за посочените в уволнителната заповед дати 05.01.2016г., 13.01.2016г., 14.01.2016г. и 15.01.2016г. с аргумента, че „… не изисква продължителна вр. нетрудоспособност“, което означава, че на посочените дати жалбоподателят е бил работоспособен, но въпреки това не се е явявал на работа.
Съдът е приел за неоснователни и възраженията на работника, че от действията му не били настъпили вредни последици, тъй като от събраните по делото гласни доказателства е установено , че отсъствията му са довели до непълноценно функциониране на сградните системи и до затруднение на работата на останалите работници, поради факта , че жалбоподателят е единствен служител на съответната длъжност – „ИТ и фасилити мениджър”
Съдът е счел, че е налице системен характер на нарушенията и устойчивост на неправомерното поведение на ищеца – нарушения на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, чл. 26, т. 6 от П., и чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ. Посочено е, че признато от самия жалбоподател е и отсъствието му от работа на 18.01.2016г. , като за последното не е представен болничен лист, нито е установена друга уважителна причина. Прието е за неоснователно твърдението му, че неявяването му на работа на тази дата се дължало на недоглеждане поради притеснение, тъй като за такова негово състояние на тази дата не са събрани доказателства. Изложени са съображения за това, че преди представянето им на работодателя, болничните листове са били в държане на ищеца, и той е имал възможност да констатира, че датата 18.01.2016г. не попада в периода на временната му неработоспособност. Поради това съдът е счел че за отсъствието му на тази дата няма извинителна причина.
Прието е, че освен обективното наличие на обстоятелства по чл. 190, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, критериите по чл. 189, ал. 1 КТ също налагат извод, че тежестта на нарушенията, последиците от тях, както и отношението на жалбоподателя към собствените му действия, обуславят законосъобразно налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и са отхвърлени.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: частична или пълна отмяна на болничен лист от ЛКК, извършена след като отпуска по болест е бил ползуван може ли да доведе до налагане на дисциплинарно наказание поради нарушаване на трудовата десциплина, може ли да е налице нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ когато работодателят твърди , че са извършени системни нарушения по време на отпуск поради временна неработоспособност, ако лицето е настатено в болнично заведение и болничният лист е издаден по-късно работникът кога следва да уведоми работодателя за своята неработоспособност – от деня на настаняване в болница или от дена на издаване на болничния лист, по време на отпуск по болест работникът има ли задължение да дава обяснение на работодателя за своето отсъствие, извън задължението си за представяне на болничния лист. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 11.05.2016 по гр.д.№3756/2015г., ІІІ г.о и решение от 10.03.2015г. по гр.д.№3149/2014г., ІІІг.о. на ВКС, в които е прието, че независимо от вида и тежестта на всяко едно отделно нарушение, те със своята повтаряемост обективно могат да сочат към виновно неизпълнение на трудовата дисциплина.
Настоящият съств на ВКС намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставеня въпрос на соченото основание. В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение. Налице е задължителна практика по въпроса за критериите за определяне на дисциплинално наказание, изразена и в решение от 17.03.2014 г., по гр.дело № 3731/ 2013 година, ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е задължен да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, в който смисъл е и даденото разрешение в решение № 372/01.07.2010 г., по гр.д.№1040 г., ІV г.о. на ВКС, според което дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, но при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
В практиката , намерила израз и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 11.05.2016 по гр.д.№3756/2015г., ІІІ г.о. на ВКС, се приема също така, че съдът следва конкретно във всеки случай да изследва и обсъди всички относими доказателства по делото и въз основа на същите да направи извод относно добросъвестността на работникът или служителят / респ. работодателят / при осъществяване на едно или друго право или изпълнение на задължение. Посочва се, че не може във всеки случай на отмяна на издаден болничен лист да се прави безусловен извод , че работникът е действал добросъвестно при упражняване правото си на отпуск поради временна нетрудоспособност и при установена недобросъвестност при упражняване на това право и отмяна на болничния лист следва да се формира извод , че работникът или служителят е отсъствал от работа безпричинно и е действал виновно , поради което е осъществил фактическия състав на чл.187,ал.1, предл.2 КТ – „неявяване на работа” и дисциплинарното наказание се преценява с оглед поведението на санкционирания работник.
Тази практика не е противоречива и не се налага да бъде променяна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 650 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2017г. по гр.д.№819/2016г. на ОС София.
ОСЪЖДА Д. Р. Н. да заплати на [фирма] сумата 650 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: