4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
[населено място], 30.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 4394 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е въззивно определение № 5930/18.03.2014 г. по ч.гр.д. № 529/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, с което е потвърдено определение от 18.02.2013 г. на Софийски районен съд, 118 състав, постановено по гр.д. № 23900/2011 г., с което е върната молбата с правно основание чл. 240 ГПК на [фирма] за отмяна на неприсъствено решение от 05.12.2011 г. по делото, като просрочена.
Недоволен от въззивното определение на СГС е жалбоподателят [фирма] [населено място], който чрез пълномощника си адв. Г. А. от АК-С. го обжалва в срок и моли да бъде отменено като неправилно. В частната жалба и изложението за допускане на касационното обжалване твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулираният правен въпрос от процесуално естество, за който твърди, че е обусловил изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС, е този за прилагане разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 251 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3161/2013 г., ІV г.о., постановено в производство по чл. 307, ал. 2 ГПК, определение № 666 от 19.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 703/2009 г., І т.о. и определение № 433 от 12.10.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 446/2012 г., ІІ г.о., постановени в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, които актове с оглед разрешението дадено в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК, не съставляват задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Други правни въпроси не са формулирани, а е посочено, че въззивният съд в обжалваното определение неправилно е приел, че на 16.12.2011 г. на [фирма] е редовно връчено неприсъственото решение на СРС по гр.д. № 23900/2011 г., както и че не е налице оспорване от страна на [фирма] получаването на преписа от неприсъственото решение, което той е сторил с молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба В. Р. Ц. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. И. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна и допустима.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на Софийски районен съд за връщане на молбата за отмяна по чл. 240 ГПК на влязло в сила неприсъствено решение, като подадена след изтичане на законоустановения в чл. 240, ал. 1 ГПК едномесечен срок, е прието, че на 05.12.2011 г. по гр.д. № 23900/2011 г. СРС, 118 с-в, е постановил неприсъствено решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен. Приел е, че препис от постановеното неприсъствено решение е връчено на ответника на 16.12.2011 г. чрез лицето Ж. К., чийто подпис на съобщението не е оспорен от ответника, като назначената съдебно-почеркова експертиза по негово искане, е имала за предмет изследване на подписа на получателя върху съобщението за връчване на препис от исковата молба и върху призовката за първото по делото заседание, но не и върху съобщението, с което е връчен препис от постановеното решение, поради което е приел, че не е опровергана официалната удостоверителна сила на направеното от връчителя вписване, както на датата, на която е посочено, че е връчен препис от решението, така и на лицето, което го е получило, поради което и молбата за отмяна е подадена извън срока, предвиден в чл. 240, ал. 1 ГПК и следва да бъде върната като просрочена.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол, тъй като жалбоподателят не е изложил кой е правният въпрос от материално и/или процесуално естество, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В депозираното изложение са заявени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е посочен основополагащия за спора правен въпрос. Посочено е, че в обжалваното определение въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК и приетото от него е в противоречие с практиката на ВКС. Както се посочи по-горе представените съдебни актове на ВКС по приложението на тази законова норма не съставляват задължителна съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Останалите въпроси по съществото си представляват твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които водят до отмяна на обжалвания съдебен акт, което представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото, частният касатор следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба направените разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 5930/18.03.2014 г. по ч.гр.д. № 529/2014 г. на Софийски градски съд, І ГО, по частна касационна жалба с вх. № 43586 от 07.04.2014 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на В. Р. Ц. от [населено място] направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :