Определение №602 от 4.7.2017 по гр. дело №4804/4804 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 602

София, 04.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4804/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ю. К. О,С. и Б. О,С. ,граждани на Република Ирландия , чрез адв. Р. Д. , срещу решение №906 от 05.05.2016 г. по в.гр.дело № 4864/2015г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 12.08.2015г по гр.д 5348/2014г на Софийски градски съд , ІІ състав .Отхвърлени са искове за нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място] , по нот. акт №156 том ІІ от 24.11.2010г на основание чл. 26 ал.2 предл. второ ЗЗД, като сключен чрез пълномощник без съгласие на прехвърлителите, както и поради противоречие със закона, евенуалният иск за разваляне на този договора (чл. 87 ал.3 ЗЗД )поради неплащане на цената , за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие , на форма и поради противоречие със закона, както и обусловеният иск по чл. 108 ЗС за признаване ищците за собственици и предаване на владение.
В приложеното към жалбата на изложение , се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като според защитата първият процесуалноправен въпрос ,разрешен в противоречие с със задължителна практика на ВКС е че липсват мотиви съгласно изискването на чл.235 ал.1 ГПК относно твърдението на ищците ,че пълномощникът К. , действал за тяхна сметка без тяхно знание и съгласие , не е бил упълномощен да прави изявление от името на продавачите за получаване на продажната цена. Противоречието е с решение № 217/2011г по гр.д № 761/2010 ,ІV г.о на ВКС .
Вторият процесуалноправен въпрос , разрешен в противоречие с формирана практика на ВКС , е за материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи , какъвто е изявлението на пълномощика К. в нотариалния акт , че цената е платена предварително и напълно преди сключването на договора.Въззивният съд решаващо е приел ,че се засвидетелства неизгоден за продавачите факт и затова изявлението има материална доказателствена сила. Формулира се въпрос, притежават ли частните свидетелстващи документи материалната доказателствена сила ако удостоверяват изгодни за авторите обстоятелства и неизгодни за трети лица факти . Тезата на защитата е , че в случая продавачите и ищци по делото са такива трети лица ,щом не са авторът на изявлението. Изтъква се реш.№ 249/2012г по гр.д №270/2012г ІІ г.о , постановено по реда на чл. 290 ГПК .
Третият формулиран процесуалноправен въпрос е дали за да не бъдат кредитирани показания на свидетел е достатъчно посочването,че същият се разпитва при условията на чл. 172 ГПК , или е необходима преценка и на други обстоятелства . Сочи се противоречие с решение № 65/2010г по гр.д №4216/2008г ВКС.
Поставя е и материалноправен въпрос с посочване основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК : за релевантното съдържание на пълномощното , за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с конкретно имущество .По въпроса се изтъква противоречива практика на ВКС ,по която е образувано Тълкувателно дело № 5/2014г , към момента на подаване на касационната жалба още висящо .
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение по въпроса за задължението съдът да изложи мотиви, както и по въпроса изискуемото съдържание на тези мотиви , т.е за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните „като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на отделен факт” тъй като въззивният съд го е сторил , обсъдил е доказателствата във взаимна връзка , за да направи изводи за релевантните факти , както именно изисква чл.235 ал.1 ГПК , в която насока е установената практика на ВКС , включително цитираната от касаторите (реш. №217/2011г по гр.д №761/2010 ІV г.о) .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 ГПК и по останалите процесуалноправни въпроси . При въведеното отрицателно твърдение на страната, а именно че пълномощникът Б. К. не е бил упълномощен за разпоредителната сделка , включително да прави изявления от името на продавачите за получаване на продажната цена съдът му отговаря с решението , като въз основа на изтъкнато и обсъдено съдържание на наличното по делото „изрично пълномощно”,заверено от клетвен комисар в Република Ирландия с apostille от 24.10.2010г. , прави извод за пределите на представителната власт, когато е за разпореждане с имот. В тази връзка съдът е приел, че извършената от пълномощника възмездна разпоредителна сделка по нот. акт №156 т.ІІ от 24.11.2010г е в обема на учредената представителна власт , щом разпореждането е извършенто с индивидуализирано в пълномощното имущество и „ при цена и условия „ по преценка на пълномощника . Не е било необходимо при тези свои мотиви съдът да пояснява и добавя , че поначало упълномощителната сделка за разпореждане с имот овластява не само за правни , но и за необходимите в тази връзка фактически действия ,овластява не само за това да се правят волеизявления, но и да се засвидетелстват обстоятелства по разпоредителната сделка с участие на пълномощника , свързани с изпълнението на насрещната страна , доколкото това не е изрично изключено . В случая процесното пълномощно не само не изключва да се получи изпълнението от купувача (продажна цена) но и овластява за действия в тази връзка , пак по преценка на пълномощника. Мандатните отношения между упълномощители и пълномощник не са предмет на настоящия спор ,за да излага съдът мотиви по тях. Тези отчетни отношения не могат да се противопоставят и на купувачите , каквато защитна теза поддържат касаторите , черпейки доводи от материалната доказателствена сила на частните документи и цитирайки неотносима към случая съдебна практика.Изявлението на пълномощника, че задължението на купувачите да платят цената е изпълнено от тях „предварително и напълно, преди подписване на договора ”съдържа и уточнението ,че продавачите заявяват това чрез пълномощника си . То е част от съдържанието на нотариалния акт , но по същество е частно свидетелство,а не официално свидетелство на нотариуса касателно фактът на плащане (Р. №.403/10.01.2012г. по г.д.№ 1543/2010г.на ВКС,ІІІ ГО, Р №.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, Р №.173/27.07.2010г. по г.д.№.5166/2008г.ВКС,ІV ГО,Р№ 249/2012г по гр.д №270/2012г, ВКС и др). Това частно засвидетелстване обаче, купувачът по сключена чрез пълномощник сделка може да противопостави на упълномощители – продавачи относно факта на своето изпълнение.Овластяването е от значение за изпълнителната сделка .(Реш №403/2012 гр.д. № 1543 по описа за 2010 год. ВКС). Разрешението по този въпрос не е в противоречие с установената практика по въпроси за материалната доказателстена сила на частните свидетестващи документи , когато засвидетелстваното в тях се протипопоставя на продавачите , а не на издателя им , действал като техен пълномощник .Продавачите не са трети лица, когато пълномощникът им заявява неизгодно за тях спрямо купувачите, обсотятелство , както е приел и въззивния съд . Дали представляваните продавачи ще са в същото , или в друго положение на доказателствена тежест ,ако потърсят сметка на пълномощника си задето е засвидетелствал изгодно за себе си , но неизгодно за тях обстоятелство и ще може ли последният да им противопостави своето изявление , засвидетелствано в нотариалния акт , е друг въпрос.В случая изявлението на пълномощника се противопоставя от упълномощителите на купувачите , което въззивният съд е оставил без резултат, в съответствие с установената практика на ВКС . Както вече се изтъкна, мандатните отношения между упълномощителите и пълномощника не са предмет на настоящия спор , нито е предявен иск по чл. 40 от ЗЗД ,за да се изследва има ли споразумение във вреда на представляваните . Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска и по въпроса , свързан с частните свидетелстващи документи , за доказателствената им сила поначало и с оглед изгодата от засвидетелстваното в тях, за издателя им.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса , дали за да не бъдат кредитирани показания на свидетел е достатъчно посочването ,че същият се разпитва при условията на чл. 172 ГПК , или е необходима преценка и на други обстоятелства .Отговорът на този въпрос е в поддържания от защитата смисъл ,че показанията на такъв свидетел се преценяват с оглед всички други данни ,като се има предвид възможна заинтересованост, този отговор е даден в нормата на чл. 172 ГПК и установената практика по прилагането му. Нормата е изтъкната и приложена от въззивния съд, извършил преценката в каква степен да кредитира показанията на посочения свидетел А. А. .Позовал се е на съвпадащите интереси на ответника К., за когото свидетелят работи , с този на ищците по една от претенциите им-за разваляне на договора. Искът е бил основан да твърдение за неспазена форма при заверката на пълномощното в Р.Ирландия и на липса на изричност в съдържанието му относно елементи на сделката за покупко- продажба на имот, реализирана в нотариална форма чрез пълномощника . Ангажираните гласни доказателства от ищците не са били пряко относими към твърденията , на които искът е основан. Те са обсъдени и преценени от решаващия съд. Въззивният съд не дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС по поставения въпрос , а е приложил на практика разрешенията и указанията , установени с нея .
Като материалноправен въпрос с изтъкване на основанието по чл. 280 ал.1 т.2, т.3 ГПК се сочи този за релевантното съдържание на пълномощното , за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с конкретно имущество. По този въпрос междувременно е налице разрешение , дадено с приемането на ТР №5 от 12.12.2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК. Приетото от въззивния съд относно съдържанието на пълномощното в конкретния случай , с оглед валидността на упълномощаването за разпореждане , е в съответствие с вече даденото задължително тълкуване на ОСГТК . .
Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №906 от 05.05.2016 г. по в.гр.дело № 4864/2015г. на Софийски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top