О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 05.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1235 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4981 от 21.ІІІ.2017 г. на П. Б. Ч. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 339 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.ІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 4597/2016 г., с която неговият пряк иск срещу ответното застрахователно д-во за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 11.VІІ.2014 г., е бил отхвърлен за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение от 5 000 лв. и до размер на 15 000 лв. /от претендирано под формата на частичен иск присъждане на 31 000 лв. – като част от претенция за обезщетение от общо 60 000 лв./.
Оплакванията на касатора Ч. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /за разлика в размер на 10 000 лв./ както в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият осъдителен иск срещу застрахователя да бъде уважен посредством допълнително присъждане на още 10 000 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на застрахователя бъдат присъдени и всички направени от пострадалия съдебно-деловодни разноски „съобразно уважената част от исковете”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й П. Б. Ч. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си /за сума в размер на 10 000 лв./ САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни негови състави, по два материалноправни и по други три процесуалноправни въпроса, както следва:
1./ „Как следва да се прилага критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?”;
2./ „Следва ли при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, съдът да съобрази и лимитите на застрахователно покритие, както и социално-икономическата обстановка в страната?”
3./ „Следва ли въззивният съд за уважи направено доказателствено искане за повторно изготвяне на експертиза от компетентно вещо лице, допусната в първоинстанционното производство, когато заключението е изготвено от експерт, който не притежава нужната квалификация?”;
4./ „Следва ли въззивният съд да подложи на цялостен и задълбочен анализ всички приети по делото доказателства, както и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на тях?”;
5./ „Следва ли постановеният съдебен акт да бъде обоснован в съответствие със събраните по делото доказателства, правилата на формалната логика, емпиричното или научно-теоретичното познание?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /за сума в размер на 10 000 лв./, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на П. Б. Ч. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да намали присъденото на Ч. застрахователно обезщетение, вкл. и в размера на посочената от последния разлика от 10 000 лв., въззивната инстанция е съобразила редица конкретни обстоятелства /б.б. „а”-„з” от мотивите на решението на САС/, сред които са били както конкретното социално-икономическо положение в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие, а също и „нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането”. Така, след обсъждането на всички тези факти поотделно и в съвкупност, апелативният съд е определил „като справедливо” обезщетение в размер на сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева) за всички понесени от настоящия касатор неимуществени вреди, представляваща пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, настъпило на 11.VІІ.2014 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай и 5-те формулирани от касатора Ч. правни въпроса се отнасят изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /за сума в размер на 10 000 лв./, т.е. не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поради това се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителното основание по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора Ч. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 339 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.ІІ.2017 г., постановено по гр. дело №4597/2012 г. в атакуваната негова отхвърлителна част: за разликата над присъденото застрахователно обезщетение за понесени от П. Б. Ч. от София неимуществени вреди от 5 000 лв. (пет хиляди лева) и до размер на 15 000 лв. от заявената като частичен иск претенция с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 31 000 лв. от общо претендираното за присъждане срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София в размер на 60 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2