1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 06.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1104 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. В. срещу решение № 305 от 20.06.2011г. по т. дело № 385/2011г. на Апелативен съд П., 2 състав, с което е потвърдено решение № 11 от 12.01.2011г. по т. дело № 162/2010г. на Окръжен съд Пловдив, ХІІІ състав и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 4 033 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 44 722,96 лв., представляваща платена от ищеца при начална липса на основание – предмет на фактура № [ЕГН]/20.01.2010г., и ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер 1 750 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да установи кои и какви нормативни актове регулират спорните правоотношения и да посочи правната квалификация на всяко от правоотношенията, предмет на делото – противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г., определение № 180/15.02.2011г. по гр. дело № 1243/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. ; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, наведени от страните в хода на производството по делото, във въззивната жалба и в писмените бележки – противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 19; 3/ Трябва ли въззивният съд да обсъди правилността на решението на първоинстанционния съд, включително и мотивите – противоречие с ППВС № 7/27.12.1965г.; 4/ В случай, че въззивният съд приеме нова фактическа обстановка или направи нови изводи, това води ли до отмяна на решението на първоинстанционния съд; 5/ За кого са задължителни общите условия; 6/ Различни правни субекти ли са крайният снабдител и разпределителното предприятие; 7/ Подлежи ли на доказване съществуването на договор между крайния снабдител и потребителя и ако подлежи, при какви условия; 8/ Кой и при какви условия може да представлява търговско дружество; 9/ Неизпълнението на договор поражда ли задължения за неизправната страна; 10/ В случаите, когато се твърдят отрицателни факти /че няма сключен договор, че не е установена доставка на ел. енергия от Е. Електроснабдяване/, в чия тежест е да се докажат тези факти и обстоятелства и как следва да се тълкува неангажирането на доказателства.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Излага доводи, че касаторът не е формулирал ясно и точно кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение по конкретното дело, а формалното позоваване на някоя от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не обвързва съда с произнасяне и не представлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е представил доказателства за противоречива съдебна практика и не е изложил никакви аргументи, обосноваващи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззизвният съд е приел, че договорът за снабдяване с електрическа енергия № 114642/27.07.2006г. има характер на многостранен договор, по силата на който [фирма] има задължение да включи в мрежата и достави до потребителя /до мястото на присъединяване на неговите електрически съоръжения/ електрическа енергия, а [фирма] – да му я продаде. Договорът се сключва с електроразпределителното дружество, тъй като въз основа на него се извършва присъединяване към мрежата на [фирма] от страна на клиента.
С констативен протокол № 001097/10.11.2009г., подписан от двама свидетели и представител на жалбоподателя [фирма] е установено, че при направено замерване електромерът отчита по-малко „-71%”, което е наложило извършването на целева проверка. Електромерът е свален, поставен в безшевна торба, която е пломбирана и изпратен за метрологична експертиза в Институт по метрология към ГД „Мерки и теглилки”, за което е съставен констативен протокол № 19404/10.11.2009г., подписан от двама свидетели. При извършената експертиза е установено, че двете пломби на електромера са нередовни /манипулирани/, уредът е отварян и в измервателната му верига и на трите фази са поставени допълнителни съпротивления.
Решаващият съдебен състав е направил извод за правомерно извършени действия на служителите на ответното дружество съобразно правомощията им, произтичащи от чл. 35, 36 и 37 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия и от безспорно установените факти.
Възражението на ищеца за липса на представителна власт на Р. А. е прието за неоснователно поради обстоятелството, че не се касае до разпоредително действие, а до свидетелстващо такова, за което не се изисква представителна власт. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на т. 11, раздел ІІІ от сключения договор за снабдяване с електрическа енергия, съобразно която клиентът е длъжен да осигури свой представител за участие в проверка на средствата за търговско измерване на мястото на тяхното ползване и за оформяне на констативен протокол, като неизпълнението на това задължение е за сметка на неизправната страна.
По отношение на възраженията на ищцовата страна във връзка с правомощията на два самостоятелни правни субекта – [фирма], с когото е сключил договора, и [фирма], който му е издал процесната фактура, по която е заплатил исковата сума, съдебният състав, като е приложил разпоредбата на чл. 42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, е направил извод, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на [фирма], което от своя страна фактурира ежемесечно консумираната електрическа енергия, а въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период.
Въззивният съд е приел, че не се касае до санкция, наложена на ищеца от [фирма] в размер на исковата сума, а до заплащане на дължима цена, определена с прилагане на методология за изчисляване на дължимата сума за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа тогава, когато е констатирано неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото и са включени в предмета на спора.
Въпросът за задължението на въззивния съд да установи кои и какви нормативни актове регулират спорните правоотношения и да посочи правната квалификация на всяко от правоотношенията, предмет на делото, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивната инстанция въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане в петитума на исковата молба, е посочила, че исковата сума се претендира като недължимо платена от ищеца на ответника при начална липса на основание, и е разгледала иска за неоснователно обогатяване, т. е. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Съобразно представените доказателства съдебният състав е преценил, че правоотношенията между страните се уреждат от договора за снабдяване с електрическа енергия № 114642/27.07.2006г., сключен между [фирма], чийто правоприемник е [фирма], и [фирма], и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма], поради което с оглед установената фактическа обстановка е приложил разпоредбите на чл. 35, 36, 37, чл. 42, чл. 52, ал. 2 и чл. 54, ал. 2, т. 1 от посочените Общи условия. Доколко извършената преценка във въззивното решение за приложимите норми е правилна и намират ли приложение към правния спор и други правни норми, е въпрос, относим към правилността на обжалвания съдебен акт в хипотезата на нарушение на материалния закон и представлява основание за касиране на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора, че въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, наведени от страните в хода на производството по делото, във въззивната жалба и в писмените бележки, е решен в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 19, е неоснователен. В случая въззивният съд е решил делото като е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, включително и инвокираните във въззивната жалба, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 235 ГПК /отм./, спазвайки постоянната практика на ВКС. Обстоятелството, че не е обсъдено възражението за липса на част от реквизитите в представената фактура съгласно чл. 17, ал. 3 от Общите условия на [фирма], не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивната инстанция е основала изводите си не само въз основа на посочената фактура, но и съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Въпросът за правомощията на въззивната инстанция е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, т. 19, решение № 131/14.07.2011г. по гр. дело № 1120/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 57/02.03.2011г. по гр. дело № 1416/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 246/14.05.2010г. по гр. дело № 344/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 255/11.07.2011г. по гр. дело № 587/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други. Въззивният характер на производството предполага, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, но в ограниченията, дадени с въззивната жалба съгласно чл. 269 ГПК. Въззивният съд като инстанция по същество дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет. При въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора съобразно ограниченията, очертани във въззивната жалба с оплакванията за неправилност на решението. След направените фактически и правни изводи по съществото на спора, решаващият съдебен състав трябва да направи констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция. Когато изводите съвпаднат с тези на първоинстанционния съд, дори и ако въззивната инстанция е установила различна фактическа обстановка, въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение. В настоящия случай Пловдивски апелативен съд е изложил собствени мотиви по съществото на спора, след което е потвърдил решението на Окръжен съд Пловдив.
Въпросите за персоналния обхват на общите условия и дали крайният снабдител и разпределителното предприятие са различни правни субекти зависят от конкретните факти по делото, които в настоящия случай са изяснени, като въззивната инстанция след обсъждане на събраните относими доказателства е приела, че процесният договор за снабдяване с електрическа енергия има характер на многостранен договор, по силата на който [фирма] има задължение да включи в мрежата и достави до потребителя /до мястото на присъединяване на неговите електрически съоръжения/ електрическа енергия, а [фирма] – да му я продаде, т. е. с решението практически е прието, че крайният снабдител и разпределителното предприятие са различни правни субекти с определени задължения. Съобразно установяване на страните по правоотношението решаващият съдебен състав е направил и извода за приложимостта на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] към процесния договор. Правилността на този извод е недопустимо да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК, а е предмет на проверката при правилността на обжалваното решение, ако същото бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросите „подлежи ли на доказване съществуването на договор между крайния снабдител и потребителя и ако подлежи, при какви условия“ и „чия е доказателствената тежест при твърдени отрицателни факти“ са свързани с доказателствената тежест на страните в процеса. Основен принцип в гражданския процес е, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделките с електрическа енергия могат да бъдат обществен доставчик на електрическа енергия, краен снабдител на електрическа енергия, производител, краен клиент, оператор на електропреносната мрежа, оператор на електроразпределителна мрежа, търговец на електрическа енергия, доставчик от последна инстанция, координатор на балансираща група. В конкретния случай по делото са представени договор за снабдяване с електрическа енергия № 114642/27.07.2006г., сключен между [фирма], чийто правоприемник е [фирма], и [фирма], Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], и аргументирайки се кои от тях намира за приложими, въззивният съд след тяхното обсъждане е изяснил фактическата обстановка и е изградил правните си изводи. Съобразно събрания по делото даказателствен материал и неговото обсъждане решаващият съдебен състав е приел, че начислената сума за елекртическа енергия представлява цена на консумирана, но неотчетена поради манипулиране на средството за техническо измерване електрическа енергия. Доколко приетата за установена фактическа обстановка съответства на представените и обсъдени доказателства и доколко правилно са приложени правилата на логическото мислене са въпроси, относими към правилността /обосноваността/ на въззивното решение и направените в тази насока оплаквания представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът „кой и при какви условия може да представлява търговско дружество“ е поставен от касатора във връзка с приетото от въззивната инстанция за неоснователно възражение на ищеца за липса на представителна власт на Р. А.. Действително по делото няма представено писмено пълномощно, с което представителят по търговската регистрация на ищцовото дружество е упълномощил Р. А. да го представлява при извършване на проверката на процесния електромер. Предвид характера на съответното действие, такова писмено пълномощно не е било и небоходимо, тъй като не се касае до разпоредително действие. Отговорът на формулирания от касатора правен въпрос е без значение за изхода на спора, тъй като дори и посоченото лице да не е било упълномощено, то след като представителят на ищеца не се е противопоставил своевременно на извършеното от Р. А. действие, приложение намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „дали неизпълнението на договор поражда задължения за неизправната страна“ е неоснователен. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посоченият правен въпрос не е релевантен за спора, тъй като е формулиран от касатора общо, без да е конкретизирано прякото му значение за изхода на настоящия спор.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по посочените от него правни въпроси.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГКТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, то въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора за настоящото производство не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 20.06.2011г. по т. дело № 385/2011г. на Апелативен съд П., 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.