О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 07 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1814/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор Р. Г.-прокурор към Окръжна прокуратура-Р. против въззивно решение на Окръжен съд-Разград № 169/20.01.2014 г., постановено по гр. д. № 367/2013 г.
С обжалваното решение е обезсилено решение на Районен съд-Разград № 281/16.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1977/2012 г., с което е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан искът на Р. Я. П. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на Република България, предявен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като резултат от действия и бездействия по образувано срещу него сл. д. № 2434/92 г. на О.-Т..
Според касатора въззивното решение е недопустимо, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ и определяне на правна квалификация на иска извън заявените от ищеца основания и петитум на иска с извода на въззивния съд, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като фактическите обстоятелства в исковата молба обуславят претенция за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 6 КЗПЧОС, поради продължаване на производството над разумен срок. Поддържа се и че решението е неправилно, тъй като съдът е определил правната квалификация на иска в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на материалния закон. За вреди от незаконно обвинение отговорността е по реда на ЗОДОВ и този специален ред изключва приложението на общия ред по ЗЗД. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, за разрешаване на който е сезиран с исковата молба. Приложени са Р. № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 345/26.09.2011 г. по гр. д. № 37/2011 г., ВКС, ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Ответникът Р. Я. П. ЕГН [ЕГН] е подал писмен отговор. Жалбата е оспорена като неоснователна и необоснована.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да обезсили първоинстанционното отхвърлително решение, постановено по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ /ред. преди изм., ДВ, бр. 98/2012 г./, въззивният съд е приел, че искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 6 КЗПЧОС за защита от деликт и е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която като процесуален субституент на Държавата носи гаранционно-обезпечителна отговорност за продължилото извън всякакви разумни срокове и в този смисъл незаконно образуваното срещу Р. Я. П. ЕГН [ЕГН] следствено дело № 2434/1992 г. по описа на О.-Т., което в резултат на действия и бездействие на органи на досъдебното производство е било прекратено с постановление на РП-П. на 13.12.2007 г., поради изтичане на 15-годишна погасителна давност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба действително е обусловил изхода на спора и в този смисъл е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По посочения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, на която касаторът е основал изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в този смисъл не е налице специалното изискване за допустимост на обжалването по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК-правният въпрос, повдигнат от касатора да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Приложените Р. № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г., ВКС, ІV г. о. и Р. № 345/26.09.2011 г. по гр. д. № 37/2011 г., ВКС, ІV г. о. са постановени по реда на чл. 290 ГПК и попадат в обхвата на задължителната съдебна практика по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 2 от цитираното тълкувателно решение, но тези решения са постановени при различни фактически обстоятелства и не са относими към конкретния случай.
При неизпълнение на изискванията за допустимост на обжалването, предмет на производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване е недопустимо, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Разград № 169/20.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 367/2013 г. по касационна жалба на ответника Прокуратура на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: