ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602
София, 08.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1417 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т.А. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 26.VІ.2012г. по в.гр.д. № 13868/2011г.
Ответникът по касационната жалба Г. И. Б. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 26.VІ.2012г. СГС е потвърдил решението на СРС от 12.VІІ.2011г. по гр.д № 60991/2010г. в частта, с която са уважени предявените от Г. Б. срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „сервизен специалист по медицинска техника” със заповед от 30.ХІ.2010г. на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ – поради намаляване обема на работа, е незаконно. Взето е предвид, че съгласно заключение на вещо лице средномесечните приходи от продажби за отдел „Сервиз на медицинска техника” са намалели през 2010г. с около 10000лв. месечно в сравнение с тези през 2009г., че е установена тенденция за увеличаване на нетните приходи на отдела през месеца, предхождащ уволнението на ищеца /за м. август 2010г. – 43 733лв., за м. септември 2010г. – 54235лв., за м. октомври 2010г. – 85481лв./; обаче за общо намаляване обема на извършваната работа, водещо и до намаляване на персонала във всички звена и поделения на ответното дружество, каквото следва да е налице, доказателства по делото не са представени; установените нетни приходи не могат да бъдат единственият приложим критерий за преценка налице ли е намаляване обема на работа в дружеството, тъй като е възможно намаляването им да се дължи на намаляване на цените на стоките и услугите, а не на намаляване броя на продажбите и на количеството на услугите, за каквото в случая не са представени доказателства от ответника, чиято е била тежестта; не е безспорно установено намаляване обема на работа към момента на уволнението, поради което е безпредметно да се подлага на преценка доводът относно подбора.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. необходимо ли е при намаляване обема на работа за да е законосъобразно уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ работодателят да извърши намаляване на персонала във всички звена и поделения на дружеството – в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК; 2. установеното със съдебно-икономическа експертиза намаляване на средномесечни приходи от продажби в рамките на една календарна година както за цялото дружество, така и конкретно за отдела, в който уволненият е работел, достатъчно ли е да обоснове наличие на намаляване обема на работа на неговия отдел – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /тъй като се сочи практика на ВКС, създадена по реда на ГПК /отм./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената практика. Този въпрос обаче сам по себе си не е от съществено значение за изхода на спора. Това е така, тъй като решаващият извод в атакуваното решение е, че само намаляването на нетните приходи на дружеството не може да бъде единствен критерий за преценка за наличие на намаляване на обема на работа, защото то може да се дължи на намаляване на цените на стоките и услугите, а не на намаляване на обема на продажбите на стоки и услуги. А по релевирания в тази насока въпрос като основание за допускане на касационно обжалване с представеното решение на ВКС ІІІ ГО № 1370/30.VІІ.2004г. по гр.д. № 2415/2002г. не се обосновава наличие на противоречивото му разрешаване. В това решение изводът за установено намаляване на обема на работа не е основан само на намаляване на нетните приходи от продажби на кооперацията-ответник, но и на размера на приходите по видове дейности и на количеството на обработваемата земя, което е в съответствие с извода на въззивния съд в случая.
Ето защо не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГК, ІV – Б състав, от 26.VІ.2012г. по в.гр.д. № 13868/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: