О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1879 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Д. М. от [населено място] (изложението към нея приподписано от адв. П. Т.), против решение № 8953 от 29 декември 2015 г., постановено по гр.д. № 113456 по описа на Софийския градски съд за 2015 г., с което е потвърдено решение № 5675 от 21 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 44888 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г., с което са отхвърлени предявените от М. против Агенция „Митници” [населено място] искове за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението му, сторено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, за възстановяването на М. на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждането на агенцията да му заплати сумата от 4716 лева обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за период от шест месеца след 23 юли 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в полза на агенцията са присъдени разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че делото е част от поредица процеси, водени от уволнени митнически служители, като съдът неправилно е възприел становището на първата инстанция и се оспорва изводът, че трудовото правоотношение е прекратено правилно и при наличието на правното основание, на което насрещната страна се позовава. Изтъкнато е, че основните изводи на съда не намират опора в събраните доказателства и в закона, като ответникът не е доказал законосъобразността на действията си. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът Агенция „Митници” [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
За да приеме първоинстанционното решение за правилно, въззивният съд преценява заеманата преди промяната длъжност от ищеца – „главен митнически специалист” и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, като промяната е предизвикана от приемането на ПМС № 129/2012 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в администрацията, в което не съществува длъжността „главен митнически специалист”, а е предвидена длъжността „митнически инспектор”, заемана по служебно правоотношение. По наведения след процесуалните срокове за това довод, че е следвало да се извърши подбор измежду всички лица, заемали същата длъжност, въззивният съд за пълнота на изложението сочи, че дали е налице съкращение в щата за длъжността или е налице преобразуване на вида правоотношение, се съди от волята на органа, компетентен да извърши промяната. Съдът приема, че по силата на § 9, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжността „главен митнически специалист” съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” по служебно правоотношение по реда и при условията на § 36 ПРЗ ЗИДС ЗДСл. Преобразуването на вида правоотношение е достатъчно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като част от изискването за законност на прекратяването не е приемане на ново щатно разписание и съставяне на нови длъжностни характеристики, както и дали ищецът е отговарял на законоустановените изисквания за заемане на длъжността по служебно правоотношение.
Поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се следва ли съдът да разглежда законността на упражненото право на работодателя във връзка и с разпоредбата на чл. 329 КТ и длъжно ли е било ръководството на агенцията да извърши дейност по подбор при положение, че прилага различен правен режим по отношение на свои служители с еднакви длъжности до промяната в щатното разписание и с близки функции и квалификационни характеристики. Касаторът приема, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от обстоятелството, че действително съответният довод е въведен несвоевременно, даването на отговор по него от страна на касационния съд налага преценката на касационната инстанция дали се обосновава соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване. В постановеното от касационния съд решение № 89 по гр.д. № 4358/2014 г., ІV г.о., при отговор на въпроса относно правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, когато само една от съществуващите длъжности с идентични трудови функции е определена за заемане от държавен служителя, ВКС приема, че единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение. В този случай работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия длъжността без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението за подбор, заключава ВКС, възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал. 1 КТ, които не могат да бъдат прилагани разширително, т.е. само при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата. С още по-голяма сила горните изводи, споделяни от настоящия съдебен състав, следва да намерят приложение в случаите, когато трансформирането на вида правоотношение важи за определена длъжност, независимо от броя на заемащите я лица. Ето защо изрично тълкуване на въпроса в процедура по чл. 290 ГПК не е необходимо.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8953 от 29 декември 2015 г., постановено по гр.д. № 113456 по описа на Софийския градски съд за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: