О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.11. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №604/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Б. Т. чрез адвокат Е с вх. №7872 от 11.09.2009 год. на ВКС против определение №459 от 28.07.2009 год. по ч.т.д. №294/2009 год. на ВКС , І Т. О., с което подадената от нея частна жалба на основание чл.274, ал.4 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Предмет на обжалване при първоначалното произнасяне на ВКС е било протоколно определение от 30.03.2009 год., по д. №2030/2008 год. на СГС, ГО-ІV”Б” състав, с което въззивната жалба на жалбоподателката Б. Т. на основание чл.200, ал.1, б.”а” ГПК, отм. е върната като просрочена. С обжалваното в настоящето производство определение №459 от 28.07.2009 год. по ч.т.д. №294/2009 год. на ВКС , І Т. О Върховният касационен съд е приложил разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК и е приел, че определението на СГС не подлежи на обжалване пред ВКС, защото обжалваемия интерес е под 1000 лв./цената на иска е 387.40 лв./
Частната жалбоподателка Б. Т. Г. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.2 ГПК, защото ал.4 на същата правна норма е приложима само към частните касационни жалби, а в случая касационният съд действа с правомощията на въззивна инстанция.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Настоящият състав на І. Т. О. на ВКС счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК за недопустимост на касационно обжалване на определения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., какъвто безспорно е и настоящият. При постановяване на обжалваното определение №459 от 28.07.2009 год. по ч.т.д. №294/2009 год. на ВКС , І Т. О, ВКС е действал като въззивна инстанция. Предмет на обжалване пред него е било прекратително определение, но постановено за първи път от въззивната инстанция. Това определение на основание чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.262, ал.2,т.1 ГПК подлежи на задължително обжалване пред ВКС, за разлика от определенията, които се обжалват при условията на чл.280, ал.1 ГПК, към който препраща чл.274, ал.3 ГПК.
По изложените по-горе съображения обжалваното определение ще следва да бъде отменено и на основание чл.278, ал.2 ГПК настоящият състав ще следва да се произнесе по процесуалната допустимост и основателност на подадената от жалбоподателката Б. Т. –Г. частна жалба с вх. №16098 от 03.04.2009 год. на Софийския градски съд. Тази частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба на Б. Т. против протоколно определение от 30.03.2009 год., по д. №2030/2008 год. на СГС, ГО-ІV”Б” състав, с което въззивната жалба й жалба на основание чл.200, ал.1, б.”а” ГПК, отм. е върната като просрочена, е неоснователна. Правилно Софийският градски съд е приел, че началото на преклузивният 14 дневен срок по чл.197 ГПК, отм. е започнал да тече от датата на връчване на съобщението, че решението на първоинстанционния съд, е изготвено на назначения на жалбоподателката при условията на чл.50, ал.2 ГПК, отм. неин представител- адвокат Х, а именно на 03.07.2006 год. Четиринадесетднвентият срок за въззивно обжалване е изтекъл на 17.07.2006 год., а въззивната жалба е подадена по пощата далеч след изтичането му по пощата с пощенско клеймо от 16.02.2008 година и постъпила в съда с вх. №9284 от 18.02.2008 година.
Неотносими към това производство са доводите за неправилно приложение на чл.50, ал.1 ГПК. С изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване, първоинстанцинното решение е влязло в сила. Изпращането на съобщенията става по реда на призоваването/чл.52 ГПК, отм./. Проверката дали жалбоподателката неправилно е била призована по реда на чл.16, ал.5 във вр. с чл.50, ал.2 ГПК,отм., може да се извърши само в производството по чл.231, ал.1, б.”ж” ГПК, отм. в евентуално образувано отменително производство на влязлото в сила съдебно решение.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение №459 от 28.07.2009 год. по ч.т.д. №294/2009 год. на ВКС , І Т. О., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Т. с вх. №16098 от 03.04.2009 год. на СГС против протоколно определение от 30.03.2009 год., по д. №2030/2008 год. на СГС, ГО-ІV”Б”.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: