О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. София, 20.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 507 по описа за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на А. Н. А. и Т. И. А., двамата от [населено място] и чрез адвокат Н. А., против определение № 157 от 20.05.2011 год. по гр. д. № 524/2011 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивното решение № 77 от 18.01.2011 год. по гр. д. № 1589/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по иск по чл. 109 ЗС.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като считат, че неправилно съдът не е отчел характера на предявения иск, който е неоценяем, поради което и позоваването на данъчната оценка на имота при определяне на допустимостта на касационното обжалване не отчита действителният им интерес от обжалването.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
К. съд е констатирал, че обжалваното с подадената касационна жалба въззивно решение е по дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то не подлежи на касационното обжалване. Позовал се е на данните за цената на иска в размер на ? от данъчната оценка на имота, съгласно действуващия към момента на предявяване на иска процесуален закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, посочена от ищците в исковата молба и въз основа на която е събрана и държавната такса по делото.
Поради това и при условията на иззета компетентност касационният съд оставил без разглеждане подадената против въззивното решение по дело с цена на иска под 5 000 лв. касационна жалба.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./, предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби.
Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Същата се определя при предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на ? от данъчната оценка на имота, каквато същият има и въз основа на която в първоинстанционното производство е посочена и цената на иска с правно основание чл. 109 ЗС, който е оценяем. Спорът по този въпрос е преклудиран след първото по делото заседание и не може да бъде повдиган от една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв.
Без значение е и сочения от жалбоподателите друг, действителен за тях интерес от обжалването, свързан със защитимото право, предмет на делото.
Поради горните съображения обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба против решение с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 157 от 20.05.2011 год. по гр. д. № 524/2011 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. и Т. А. от [населено място], чрез адв. Н. А., против въззивното решение № 77 от 18.01.2011 год. по гр. д. № 1589/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: