О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№603
гр. София, 10.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2913 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №534 от 23.03.2018г. по гр.д. № 2580/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4033 от 12.10.2017г. по гр.д.№ 6859/2016г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения П. М. М., починал в хода на делото и заместен от наследниците си К. М. М., С. П. Т. и К. П. М., против В. Т. М. иск по чл. 43, б.”б” ЗН за нищожност на саморъчно завещание на наследодателя Н. М. М., както и на предявения против Е. Л. С. иск за делба на апартамент № 55 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото му мазе и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж ; отхвърлено е и искането по чл. 344, ал.2 ГПК за осъждане на В. Т. М. да заплаща месечно обезщетение за лишаване от ползване в размер на 500лв.
Касационната жалба е подадена от наследниците на първоначалния ищец – К. М. М., С. П. Т. и К. П. М., чрез пълномощника адв. Х.. Твърди се, че решението е неправилно; съдът не е обсъди всички доводи на ищеца- жалбоподател, включително тези по заключението на приетата графологична експертиза. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по въпроса: следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните и всички посочени основания за отмяна на първоинстанционното решение; може ли въззивният съд да признае разноски за адвокатско възнаграждение, които не са направени по бланков договор за правна помощ.
Ответниците В. Т. М. и Е. Л. С. представят писмен отговор чрез пълномощника си адв. В.. Считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по обективно съединени иск за нищожност на саморъчно завещание и иск за делба. Първоначалният ищец П. М. и ответницата В. Т. са наследници по закон на Н. М. М., починал 1989г. Делбеният имот – апартамент в [населено място], е придобит по време на брака на наследодателя Н. с ответницата В.. Със саморъчно завещание от 24.10.1989г. наследодателят е завещал на съпругата си В. своята 1/2 ид.ч. от апартамента. След смъртта му, през 1994г., В. М. е дарила имота на дъщеря си Е. Л. С. – втората ответница.
Поддържа се в исковата молба, че завещанието е нищожно поради пороци във формата му – изписване на текста с няколко почерка, които не са на завещателя. Приетата почеркова експертиза дава заключение, че ръкописният текст и подписа в завещанието са изпълнени от Н. М.. Вещото лице подробно обяснява на какво се дължат различията в почерка, а именно на т.нар. “атаксия” – нарушение в координацията на движенията поради възрастови изменения, заболяване, тремор, умора към края на текста. Независимо от това, поради съвпадение на устойчивите признаци на почерка, изводът на експерта е категоричен. Визуалното различие в химикалната паста в завещанието вещото лице е обяснило с различния натиск при писане. Пред въззивния съд е допусната нова експертиза по същия въпрос. След извършено подробно изследване и второто вещо лице достига до същия краен извод – че текстът и подписът в завещанието са на завещателя.
Заявено е пред въззивния съд искане за назначаване на комплексна експертиза от специалисти графолог и лекар, за изследване на химикалната паста, с която е написано завещанието и за установяване имало ли е лицето заболявания, които нарушават психомоторните движения и които да водят до това завещанието да не е написано в един ден. С мотивирано определение съдът е отказал експертизата по съображения, че се навеждат нови обстоятелства, за които няма твърдения до момента; а искането за спектрален анализ е неотносимо предвид предмета на доказване при оспорване истинността на саморъчно завещание и с оглед на приетите две категорични заключения.
С решаващите си изводи въззивният съд е кредитирал двете заключения и е приел, че завещанието не е нищожно, съответно, че извършеното въз основа на него разпореждане със завещаната част, е валидно. Поради това искът за нищожност и обусловеният от него иск за делба, са неоснователни.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
На първо място, изложението съдържа повторно и обстойно излагане на поддържаната от касаторите теза. Поставеният в него въпрос за задължението на съда да отговори на доводите и да изследва всички основания за отмяна на първоинстанционния акт, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Варненски окръжен съд е изпълнил задълженията си в тази насока. Изложени са съображения по всички правнорелевантни въпроси, като заключенията на двете експертизи са обсъдени детайлно. Недопускането на комплексната експертиза е надлежно мотивирано – действително една част от въпросите излизат извън предмета на доказване, а другите се отнасят до нови, невъведени в процеса твърдения. С оглед на това застъпената в изложението теза, че по този начин ищците са ограничени в правото си на защита, е несъстоятелна.
Повдигнатият втори въпрос за признаването и присъждането на разноски, за доказването на които не се представя бланков договор за правна защита и съдействие, а обикновен писмен договор, е неотносим към изводите на съда и фактите по делото. Присъдените в полза на ответниците по иска разноски са установени с бланков договор за правна защита и съдействие.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. съгласно приложения списък.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №534 от 23.03.2018г. по гр.д. № 2580/2017г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на К. М. М., С. П. Т. и К. П. М. .
ОСЪЖДА К. М. М. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.6, ап.24, С. П. Т. от [населено място], [улица] К. П. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на В. Т. М. и Е. Л. С., двете от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 1100 /хиляда и сто/ лева разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: