О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 10.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 340 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А” Е. , гр. С., приподписана от адв. Г, срещу определение № 447 от 12.03.2010г. по ч. гр. д. № 353/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „А” Е. , гр. С. срещу разпореждане от 13.01.2010г. по гр. д. № 2530/2009г. на Председателя на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83 ГПК.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението поради нарушение на чл. 19, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 Конституция на РБ, чл. 7 ЗСВ, чл. 6 ГПК и чл. 6, чл. 13 и чл. 14 ЕКПЧОС. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: въпросът за освобождаване на юридическо лице от държавна такса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането на Председателя на Софийски градски съд, въззивната инстанция е приела, че молбата за освобождаване от държавна такса на ищеца „А” Е. , гр. С. е неоснователна поради това, че не е налице предвидена законова хипотеза за освобождаване от държавна такса на юридически лица. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът за освобождаване на юридическо лице от държавна такса е релевантен за делото.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 – т. 3 и т. 5, ал. 2 и чл. 84 ГПК, уреждащи освобождаване на ищеца от държавна такса, са достатъчно точни и ясни и не пораждат никакво съмнение, че същите не се отнасят до търговските дружества. В конкретния случай не е налице и хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не се касае до иск за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 447 от 12.03.2010г. по ч. гр. д. № 353/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.