Определение №603 от 19.7.2012 по гр. дело №437/437 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 603
София ,19.07.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 437/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Г. З. е обжалвал въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 19.12.2011г. по гр.д № 77/2009г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Ответникът К. А. К. не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение Кюстендилският окръжен съд съд е отменил решението на Дупнишкия районен съд от 19.12.2008г.по гр.дело № 659/2007г. и е решил делото по същество като е разпределил ползването на съсобственото между страните дворно място по скицата-проект на вещото лице от 10.04.2008г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че в нарушение на ТР 87/1954г. съдът е следвало не само в мотивите, но и в диспозитива да обяви дали преюдициалното правоотношение, от което изцяло или отчасти зависи изходът на делото съществува или не. Противоречие между това решение и обжалваното решение обаче няма, тъй като по настоящото дело не е предявен инцидентен установителен иск.
По въпроса трябва ли да се включи в частта , определена за ползване от касатора площта на притежаваната от него сграда също не е налице основание за допускане на касационното обжалване, защото по този въпрос е съобразена практиката по чл.290 ГПК – решение по гр.д.№ 1565/2010г. на ВКС, І г.о., според което при разпределяне на ползуването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място.
Въпросът длъжен ли е бил съдът да разреши спора за собственост между страните също е разрешен в съдебната практика по чл.290 ГПК, с която въззивният съд без да я цитира, се е съобразил. С решение по гр.д.№ 415/2010г. на ВКС, І г.о. е прието , че в производството по чл.32 ал.2 ЗС не се разглеждат спорове за собственост. То представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците, които не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на съсобствения имот. Ролята на съда е да замести решението на мнозинството и в това си качество той не може да разрешава спорове за собственост между съсобствениците и да зачита права различни от посочените в титулите за собственост.
Въпросът за точното заснемане на дворното място и съвпадането на квадратурата, определена от вещото лице с тази по скиците не е правен, а е относим към фактическото изясняване на спора, поради което не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 19.12.2011г. по гр.д № 77/2009г. по чл.32 ал.2 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top