4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 21.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С.ОВА
Мими Фурнаджиева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №558/2010 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Б. М. от град С. Загора срещу въззивно определение № 845/21.6.2010 год. по ч.гр.д. № 652/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав с което е оставена без уважение частна жалба, вх.№6673/12.5.2010 г. от горепосоченото лице, срещу определение №50/26.4.2010 г. по гр.д.№1068/2010 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, г.о., ІІІ-ти гр. състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че апелативният съд се е произнесъл по съществения за спора и правилното приложение на материалния закон /чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/ въпрос относно наличието на презумпцията за имущество, придобито от престъпна дейност. Сочи се, че това така, защото решаващия състав е приел, че цялото придобито имущество е от престъпна дейност, без да прецени задълбочено и аргументирано множеството писмени доказателства за наличие на законни доходи, подробно изброени в частната касационна жалба. Освен това се излага, че приемайки тази позиция, без да установи изобщо някакво несъответствие с безспорните законни доходи, съдът е постановил неправилно и необосновано решение по спора. Като основание за допускане се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Ответникът по частната касационна жалба К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност(КУИППД) – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба Б. С. М., “ДМБ Т.” ЕООД и “К.” ЕООД, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по частната касационна жалба – К. – София, намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението съдържа въпрос от значение за точното приложение на закона, а именно за непреценка на всички представени доказателства за наличието на законни доходи и съпоставянето им със стойността на имуществото, придобито от предполагаема престъпна дейност. В изложението не се сочи кои доказателства не са подложени на преценка, за да се прецени дали те са от значение за наличието на презумпцията по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД. Изложеното сочи на бланкетно поставяне на процесуален въпрос.
В изложението, както и в частната касационна жалба не се сочат конкретните доказателства, които не са подложени на преценка от въззивната инстанция. Съдържат се само твърдения за това.
Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не отговаря приетото с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 845/21.6.2010 год. по ч.гр.д. №652/2010 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав, по частна касационна жалба, вх.№4002/06.7.2010 г., подадена от М. Б. М. от град С. Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: