О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 21.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 598 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №305,постановено на 26.09.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№635/2012г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от М. И. М. молба вх.№6262/18.06.2012г. за отмяна на влязло в сила определение №431/31.05.2011г.,постановено по ч.гр.д.№391/2011г. на ОС-Враца,с което е потвърдено определение №276/29.03.2011г. по гр.д.№1003/2011г. на РС-Враца,с което е прекратено съдебното исково производство по предявения от М. М. срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС.
Определението е обжалвано от М. И. М. с искане да бъде отменено и подадената от него молба за отмяна бъде разгледана по същество като бъде отменено определението за прекратяване на производството по предявения от него ревандикационен иск,за което поддържа,че е недопустимо,неправилно и незаконосъобразно.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от М. И. М. молба за отмяна на определение №431/31.05.2011г. на ОС-Враца, постановено по в.ч.гр.д.№391/2011г., следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че посоченото в нея основание /чл.303,ал.1,т.5 ГПК/ визира три хипотези,гарантиращи възможността на страната по един гражданскоправен спор да участвува по делото,възможността страната да участвува в процеса с надлежен представител или възможността в рамките на провежданите открити съдебни заседания страната да се яви лично или чрез повереника си,като в случая доводите,наведени в молбата, не касаят нито една от тези хипотези.
Така изложените съображения за недопустимост на производството за отмяна на влязло в сила определение,с което се прегражда по-нататъшния ход на делото, следва да бъдат споделени изцяло по причина, че производството за отмяна като извънреден способ за извънистанционен контрол може да бъде проведено само при наличие на доводи за някое от изрично посочените в процесуалния закон основания. Ако молителят поддържа наличие на порок на съдебния акт,който не може да бъде подведен под някое от тези основания,производството е недопустимо.
В случая,както правилно е приел и тричленният състав на ВКС,чието определение се обжалва,в подадената от М. И. М. молба за отмяна се навеждат доводи за допуснати от съда нарушения по движението на частната му жалба от гледна точка на сроковете при направено искане за правна помощ,които не попадат в нито една от хипотезите на соченото от него основание за отмяна,а именно предвиденото в разпоредбата на чл.303,ал.1,т.5 ГПК.Тези доводи могат да бъдат обсъждани и евентуално да обусловят отмяна на постановеното от въззивния съд определение само в производство по чл.274,ал.3 ГПК.По реда на чл.303 и сл. ГПК такъв контрол за законосъобразност е недопустимо да бъде осъществяван.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №305/26.09.2012г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по гр.д.№635/2012г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: