2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 21.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
С. БАЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1371/2010 година..
Производство по чл. 288 ГПК.
П. Ц. от[населено място] е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 4134/2007 г., с което са отхвърлени претенциите й срещу [фирма],[населено място], както следва: за неизплатено трудово възнаграждение в размер на разликата над присъдената сума 2990 лв. до претендираната сума 9300 лв.; за мораторна лихва над сумата 300 лв. до претендираната сума 1728 лв.; за сумата 7500 лв. обезщетение за недопускане на работа. Касационната жалба съдържа изложение за допустимост.
Ответникът Р. Т. като едноличен търговец с фирма „Р. – Р. Т.”,[населено място] не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд е приел за установено, че ищцата П. Ц. е работила по трудов договор при ответницата Р. Т., в качеството й на едноличен търговец, от месец май 2001 г. до 1. 12. 2003 г. при уговорено с работодателя месечно трудово възнаграждение 300 лв.. Прието е, че за този период тя е получавала само по 40 лв. месечно като аванс и работодателят й дължи неизплатеното трудово възнаграждение. Взето е предвид направеното възражение за погасителна давност и на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, съдът е признал вземането на ищцата за три години назад от предявяване на иска на 14. 12. 2005 г., или за времето от 15. 12. 2002 г. до 1. 12. 2003 г., като за всеки месец е присъдена неиздължената от работодателя част от трудовото възнаграждение от по 260 лв.. С оглед на този период е уважен искът по чл. 86 ЗЗД за плащане на мораторна лихва върху неизплатената сума за заплата, като съдът е определил общо сумата 300 лв. за целия период. Поради недоказване е отхвърлена претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за недопускане на работа, тъй-като от гласните доказателства е установено, че фактически двете страни са прекратили трудовото правоотношение и самата ищца е преустановила да ходи на работа.
В касационната жалба са изложени доводи за нейната допустимост, като се твърди, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за погасителната давност и нейното прекъсване е в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Искането е необосновано.
Приложените решения на състави на ВС и ВКС по други дела не представляват задължителна съдебна практика, която се формира от тълкувателни решения и която има предвид посочената разпоредба. По настоящото дело решаващият съд не е изложил конкретни съображения относно доводите на ищцата за прекъсване на давността поради неформално признание от страна на ответницата-работодател на дължимостта на сумите за трудово възнаграждение. С крайният резултат съдът е приел тези доводи за неоснователни. Касае се за оценка на доказателствата по делото – свидетелски показания, че ответницата е обещавала на всички работници, вкл. и на ищцата, че заплатите им ще бъдат изплатени в бъдещ момент, когато ще разполага с финансови средства. Съдът не е квалифицирал тези изявления на ответницата като признаване на вземането на ищцата по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД и не е възприел доводите на жалбоподателката за прекъсване на давността. Доказателствените изводи на съда по конкретен фактически въпрос не могат да бъда основание за допускане на касация, тъй-като законът има предвид само разрешаване на правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7. 12. 2009 г. по гр. д. № 4134/2007 г. на Софийския градски съд по жалбата на П. Ц. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: