3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 23.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1275 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 222 от 24.01.2017г. по в.гр.д. № 3137 / 2016г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на първоистанционното решение са уважени предявените на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ от Г. Ф. Ч. и Г. Ф. С. искове срещу застрахователното дружество за заплащане на сума от 90 000 лв. –за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на техния баща, Ф. Ч., настъпила след ПТП на 19.03.2011г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.03.2011г., като касаторът е осъден да заплати и деловодни разноски.
Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон при определяне размера на установения принос от страна на пострадалото лице и на застрахователното обезщетение с оглед приложението на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Излага съображения, че съдът неправилно е счел, че в случая са налице нарушения на разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 ЗДвП. Счита, че в конкретната хипотеза водачът на автобуса е изпълнил всички нормативно установени задължения, съгласно ЗДвП, и не е имал задължение и не е могъл да предвиди, че здравословното състояние на починалото лице ще доведе до припадък и до неговото падане. Не споделя изложеното от страна на съда, че водачът е можел обективно да прецени евентуалното пияно, нестабилно или неадекватно състояние на починалия, което би могло да доведе до евентуалното падане и прегазване на посоченото лице след като то вече е било слязло от автобуса. Същевременно касаторът определя принос от страна на пострадалото лице в размер на над 90%. Изложени са твърдения, че в хода на съдебното дирене свидетелските показания не са установили при условията на главно и пълно доказване наличието на духовна връзка между ищците и починалото лице, поради което претенцията се явява изцяло неоснователна, като определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е несъобразен с Постановления № 4/61г., №5/69г. и № 2 от 30.11.1984г. по гр.д. № 2/84г. на Пленума на Върховния съд. Поддържа, че съдът неправилно е възприел фактите по делото като не е отчел доказателствената стойност на събраните писмени доказателства. Претендира съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата, Г. Ч. и Г. С., в писмения си отговор оспорват същата. Излагат съображения, че поставеният въпрос не отговаря на изискванията, посочени в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съответно поддържат, че жалбата е неоснователна. Считат, че постановеното решение се явява мотивирано, обосновано и в този смисъл правилно. Претендират разноски за касационната инстанция в общ размер от 8260 лева, за което представят списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че ПТП е настъпило поради това, че поведението на водача на автобуса е било в нарушение на чл.116 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП. Решаващият състав, се е аргументирал, че добросъвестното, с полагане на необходимата грижа, точно и професионално изпълнение на неговите задължения изисква да не потегля с автобуса, докато на пътното платно, в близост до автобуса се намира възрастен, „престарял”, съгласно термина на закона, пешеходец, който е и в явно неадекватно състояние, независимо дали от болест или от алкохолно опиянение, както твърди, че го е възприел водачът на автобуса. Водачът на ППС е бил длъжен да не предприема действия, в това число да не потегля с ППС, независимо с каква скорост, докато в близост до машината се намира безпомощен, неадекватен възрастен пешеходец. Въззивната инстанция е приела, че вследствие неправомерното поведение на водача на автобуса е починал бащата на ищците, което им е причинило неимуществени вреди. С оглед горното, апелативният съд е заключил, че са налице елементите от състава на чл. 45 ЗЗД, който поражда правото на ищците да претендират обезщетение за претърпените от тях вреди, породени от неправомерното поведение на водача на автобуса, съответно са осъществени предпоставките на чл.266 вр. 267 от КЗ /отм./ за ангажиране на неимуществената отговорност на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният материалноправен въпрос, като включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда: „Кое е правилото за поведение, което се нарушава в нормите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 от Закона за движението по пътищата и кои са критериите, на базата на които се определя, че е налице отклонение от дължимата грижа (деликт) по тях?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че въпреки, че формулираният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Касаторът се е позовал на наличие на основанието по чл. 80, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване, и развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с така очертаното съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, като се е ограничила единствено до възпроизвеждане на текста на разпоредбата. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че посочените норми са бланкетни и имат препращаш характер, тъй като те установяват самостоятелно правило за поведение на водачите към пешеходците, което е видно и от същото наименование на раздела, в който систематично се намира чл.116 ЗДвП. Правилото, че водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците е ясно и преценката за спазването му се извършва винаги съобразно конкретната фактическа обстановка. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на изводите на съда, което е неотносимо към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само, ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 4130 лева на всеки от тях.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 222 от 24.01.2017г. по в.гр.д. № 3137 / 2016г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Ф. Ч., ЕГН [ЕГН], и Г. Фемова С., [ЕГН], разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на 4130 лева на всеки от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.