О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
[населено място], 26.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 906/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу решение №784 от 16.05.2011г., постановено по т.д. № 43/2010г. на Софийският апелативен съд, търговско отделение шести състав.
[фирма] са обжалвали решение, в частта, с която са отхвърлени исковете му по чл.361 от ТЗ за сумата над 13 248.54 лв. до предявения размер 29 649.36 лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 603.59 лв. до 3328.63 лв. Приложното поле на касационно обжалване обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски по чл.81 ГПК.
Касаторът [фирма] обжалва решението на въззивния съд, с което са уважени исковете на ищеца [фирма] по чл.361 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Искане за присъждане на разноски за касационната инстанция не е направено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
САС след отмяна на решение №617 от 17.07.2009г. по т.дело № 446/2008г. на СГС, търговска колегия, VІ-10 състав е уважил иска на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 13 284.54 лв., представляваща цената на възнаграждението за извършен превоз по спедиционен договор от 5.02.2007г., ведно със законната лихва и иска за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1603.59 лв. и е отхвърлил исковете като неоснователни за разликата до 29 649.36 лв. – главница и до 3328.63 лв. за мораторна лихва. След подробно обсъждане на задълженията на всяка една от страните по договора от 5.02.2007г., по който дружеството [фирма]- поделение Б. С. се е задължило да сключва договори за ж.п. превози за срока / вино/ на договора от свое име и за сметка на клиента [фирма], след отправена от него заявка. За извършената услуга от спедитора са останали неразплатени 8 броя опростени фактури на обща стойност 30 525.41 лв. Издадени и са фактури, с които се претендира заплащането на мораторни лихви за забава на плащането на главницата. Въззивният съд, като съобразил, че след сключването на спедиционния договор, са настъпили правноорганизационни промени в [фирма] – чрез отделяне е било вписано с решение от 13.11.2007г. дружеството [фирма], правоприемник на правата и задълженията на [фирма] по плана за преобразуване от 30.04.2007г. За определяне на размера на материалното право на ищеца, предмет на иска, съдът е съобразил приложение №3 на Плана за преобразуване на [фирма] и изброените в него вземания от ответника [фирма]. САС е приел за основателен иска по чл.361 ТЗ по фактура № 27000000698 от 17.04.2007г. за сумата от 1842.39 лв., № 27000000571 от 23.04.2007г. за сумата от 2082.45 лв., по фактура № [ЕГН] от 23.04.2007г. за сумата от 10 150.77 лв. и по фактура № 27000000792 от 17.04.2007г. за сумата от 379.33 лв. За да уважи исковата претенция по посочените фактури съдът е приел, че независимо, че не са подписани от ответника, те не са оспорени от него в хода на процеса по чл.154 ГПК отм., както не са били оспорени и товарителниците, в които като изпращач фигурира ответното дружество. На последно място съдът се е позовал на заключението на счетоводната експертиза, която при проверката на транспортните документи за извършен превоз през месеците ІІ-V 2007г. на товар “вино” от [фирма] клиентът [фирма] е удостоверил съгласието за разплащане при условията на договора.
І. По касационната жалба на [фирма] : Допускането на касационно обжалване е обосновано с определения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за липсата на мотиви към въззивното решение, по отношение на който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Развити са аргументи, че пропускът на въззивния съд да изложи мотиви към решението с което се отхвърля частично иска по чл.361 ТЗ съставлява отклонение от задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, отразена в ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 2/1967 г. и Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки значението на поставения въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд, като съд по съществото на спора е изложил подробни мотиви даващи отговор на съществените за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с изпълнението на договора за спедиция. В случая ищецът е обвързал размера на вземането, което ищецът може да претендира с факта на преобразуването на праводателя на ищеца [фирма] чрез отделянето на три нови дружества, едно от които е ищцовото. Взет е предвид разделителния протокол за активите, които преминават в новообразуваните дружество, с което съдът е изпълнил задължението си за излагането на мотиви към решението, съгласно чл. 189, ал. 2 от ГПК – отм. като изискване към съдържанието на съдебното решение. Д., че липсват мотиви защо искът се отхвърля за разликата до предявения размер, може да бъде квалифициран като касационно основание по чл.281, т.3, пр. последно от ГПК – нарушение на процесуалния закон и необоснованос на решението, различно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът формулира въпрос при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за тълкуването на чл.263и, ал.4 и ал.5 във връзка с чл.263ж, ал.2 ТЗ – дали нормата на чл. 263ж, ал.2 ТЗ трябва да се тълкува стеснително, в смисъл, че по-ранната дата, посочена в плана за преобразуване служи само за счетоводни цели или тълкуването трябва да разширително – че тази дата има действие по отношение не само на преобразуващите се дружества, но и по отношение на трети лица, чиито задължения или вземания са възникнали за посочения период от време. Въпросът е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че искът е останователен само за вземанията, възникнали до датата на съставяне на съставения във връзка с това разделителен протокол и не е основателен за възникналите след съставянето на протокола вземания. Така поставен въпросът не попада в хипотезите на даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Цитираните от касатора разпоредби са ясни и точно определят изискванията, които трябва да бъдат спазени от преобразуващото се дружество за образуването на ново търговско дружество чрез отделяне. Точното описания на разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават в новообразуваното търговско дружество се да съдържат в плана за преобразуване / чл. 262ж, ал.3 ТЗ/. Тази е нормата, която определя частното правоприемство на образуваното дружество като активи и пасиви. В случая, в изпълнение на цитираната разпоредба на закона в т.7 на плана за преобразуване са описана правата и задълженията от имуществото на преобразуващото дружество дружество към новоучреденото, съобразени от въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор. Отделно от това следва да се от бележи, че доводите по прилагането на закона – чл.263и, ал.4 и ал.5 ТЗ са относими към касационното основание по чл.280, т.3, пр. първо ГПК, различно от основанията за достъп до казания по чл.280, ал.1 ГПК.
По жалбата на [фирма] :
В Изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в раздел І касаторът се позовава на необоснованост на въззивното решение, относно установената по делото фактическа обстановка, неправилно възприемане на доказателствата по делото, за неправилно тълкуване на сключения между страните договор, липсва произнасяне по всички наведени в хода на производството доводи. Доводите за необоснованост и за нарушение на процесуалните правила са касационни основания за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК, на която процесуална норма в края на изложението по раздел І касаторът се позовава, но не са предпоставки за допускане на обжалвания съдебен акт до касационно обжалване. От изложеното следва, че касаторът не формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г., достатъчно основание да не се допусне решението до касационен контрол.
В раздел ІІ касаторът се позовава на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като отново излага съображения за необоснованост на въззивното решение, поради грешка на въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение в резултат на неспазване на правилата на формалната и правна логика, довело до опорочаване на решението. Поддържа се, че постановяването на решение в нарушение на трайно установената съдебна практика на ВКС води до необходимост от контрол от страна на касационната инстанция с оглед на необходимостта от точно прилагане на закона и съответно развитие на правото. Така изложеното не изпълнява предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които биха били налице: а/ ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато с решението се изоставя едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго.
С оглед на изложеното решението не следва да се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №784/16.05.2011г., постановено по гр.дело №43/2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: