3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр.София,
28.12.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №4848 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 19.07.2018г., постановено по гр.д. № 2667/2018 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. №132/04.01.2018г. на Т. Т. Ч. срещу определение 10.01.2018 г. по ч. т. дело №319/2017 г. на ОС Русе.
Частният жалбоподател – Т. Т. Ч. поддържа доводи за неправилност на определението и моли да бъде отменено, като часната касационна жалба бъде разгледана по същество.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение от 19.07.2018г., постановено по гр.д. № 2667/2018 г. на ВКС състав на четвърто г.о. е оставил без разглеждане частна касационна жалба вх. №132/04.01.2018г. на Т. Т. Ч. срещу определение 10.01.2018 г. по ч. т. дело №319/2017 г. на ОС Русе.
За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , е приел че обжалваното определение от 10.01.2018 година по ч. т. д. № 319/2017 година на Окръжен съд Русе, е въззивно такова и е постановено в производство по чл. 413, ал. 2 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване, което обстоятелство изрично е посочено в т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че същото е влязло в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство, а подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 2094/19.02.2018 година трябва да се остави без разглеждане и образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Изложени са съображения и затова, че освен по искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение въззивният съд се е произнесъл и по искането на заявителя [фирма] [населено място] за издаване на изпълнителен лист, но и това обстоятелство не обосновава допускането на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като такъв е недопустим съгласно ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС.
При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно.
С определение от 10.01.2018 година, по ч. т. д. № 319/2017 година Окръжен съд Русе е отменил разпореждане № 16 358/28.11.2017 година на Районен съд Русе, по ч. гр. д. № 8323/2017 година в частта му, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] [населено място], въз основа на заявление по чл. 417 ГПК срещу Ч., в качеството му на авалист по запис на заповед, издаден от [фирма] [населено място] на 07.08.2008 година за сумата от 50 000.00 лева, частично предявена от общ размер на 135000 лева, платима на предявяване в срок до 21.11.2017 година „без разноски и без протест“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 24.11.2017 година и е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. В т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл.396, ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителните производства, като по отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че в подкрепа на тезата за двуинстанционност на заповедното производство е и обстоятелството, че в действащия ГПК същото замести производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, което беше уредено именно като двуинстанционно /ТР № 1 от 17.07.2001 г., гр.д.№ 1/01 г., ОСГК/.
Ето защо обжалваното определение, с което е прието, че разглеждането по същество на частната касационна жалба срещу постановено определение по заповедно производство е недопустимо , следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.07.2018г., постановено по гр.д. № 2667/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: