О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
[населено място], 04.07.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1119/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК и е образувано по
касационна жалба на Д. В. Д., [населено място], [община] срещу решение № 174 от 20.07.2012г., постановено по в.т.дело №45/2011г. на Добричкия окръжен съд, с което на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение №57 от 18.04.2011г., постановено по същото дело. Решението е допълнено с осъждане на Д. В. Д. да заплати на [фирма] разноски за въззивната инстанция в размер на 1900 лв. Прави се довод, че пропуска на съда да се произнесе по искането за разноски със съдебното решение може да бъде отстранен само в сроковете и по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Като е разгледал и уважил просрочена молба за допълване, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт. На второ място се прави довод за неправилност на решението, тъй като присъдения размер разноски / адвокатско възнаграждение/ не отговоря на материалния интерес и фактическата сложност на делото. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което касаторът поставя процесуалноправния въпрос как следва да се квалифицира порока на съдебното решение, в мотивите на което съдът е констатирал, че на страната се дължат разноски, но не ги е присъдил и какъв е процесуалния способ на защита на засегнатата страна – по реда на чл.247 ГПК или по чл.248 ГПК. По първия въпрос се позовава на противоречие с решение №183 по гр.дело № №2624/2008г. на ВКС, ГК постановено по реда на чл.247 ГПК, решение №39 по гр.дело №486/2009г. на ВКС, ГК, което не е представено, и определение №122 по гр.д. №666/2010г. на ВКС, гр.к., а по втория въпрос по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по съображения, че доколкото съдебното решение в частта за разноските не формира С. и по своята правна природа е определение, редът за изменение при непълнота или грешка не е чл.247 и чл.250 ГПК, а специалната норма на чл.248 ГПК, която дерогира действието на общите разпоредби и следва да намери приложение във всички хипотези касаещи присъждане или промяна на разноските.
В отговор на касационната жалба дружеството [фирма] излага доводи за процесуална недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК, предвид размера на присъдените разноски. Направено е искане за присъждане на разноски, документирани в договор за правна помощ и съдействие в размер на 600 лв.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна в процеса и срещу валидно решение на въззивен съд. Цената на главния иск е 10 959.84 лв., което е основание да се отхвърли възражението за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК – решението на съда подлежи на касационен контрол.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните от касатора процесуални въпроси осъществяват основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, но не са налице допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК.
Решение № 183 по гр.дело № 2624/2008г. на ВКС, ГК е неотносимо към разрешения от съда правен въпрос, тъй като касае поправка на допусната грешка относно граници на недв. имот, а в случая искането е за поправка на явна фактическа грешка във въззивното решетие, в което съдът се е произнесъл в мотивите за разноските на въззиваемата страна, но е пропуснал да ги присъди в решението. Неотносимо е определение №122 по гр.д. № 666/2010г. на ВКС, ГК, постановено в производство по чл.247 ГПК, поради пълно съответствие между изразената от съда воля за размера на ДТ в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Решение №39 по гр.дело №486/2009г. на ВКС, ГК изобщо е неотносимо към настоящия случай. По делото съдът е бил сезиран с молба по чл.247 ГПК, в което производство молителят е искал от съда за се произнесе по всички наведени в касационната жалба оплаквания и да направи нова преценка на доказателствата по делото, прието от ВКС като недопустимо, тъй като с това производство молителят е искал на практика да бъде пререшен спора между страните. Изложеното дава основание да се отхвърли искането за допускане касационен контрол на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради липса на противоречие със задължителен съдебен акт на ВКС.
Касаторът не обосновава довод за селектиране на касационната жалба по критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на решението се поправя в производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл.247, ал.1 ГПК, което не е обвързано със срок, какъвто е случая по делото. В мотивите на решение на № 57от 18.04.2011г., постановено по в.гр.д. 45/2011г., предмет на обжалване, Добричкият окръжен съд се произнесъл по искането на въззиваемата страна за разноски и ги е определил на 1900 лв. Пропускът да ги присъди с решението, е отстранен след подадената молба в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка. Съществуващата трайна и непротиворечива практика по приложението на чл.247, ал.1 ГПК е довод да не се допуска решението до касационно обжалване при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Посочената в чл.248 ГПК възможност за допълване на решението в частта за разноските, предполага валидно въведена претенция за възлагане на разноските, по която липсва произнасяне от съда със съдебния акт, какъвто не е случай.
Изложеното дава основание да не се допуска касационно обжалване на обжалваното решение, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. На ответника се присъждат документираните разноски в размер на 600 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 174 от 20.07.2012г., постановено по в.т.дело №45/2011г. на Добричкия окръжен съд, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение №57 от 18.04.2011г., постановено по същото дело в частта за разноските.
ОСЪЖДА Д. В. Д. от [населено място], [община] да заплати на [фирма] [населено място] разноски 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: