О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 05.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2386/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. Д. и Х. В. К., двамата от [населено място], срещу определение № 1557 от 17.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1494/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същите лица срещу разпореждане № 1988 от 07.02.2018 г. по т. д. № 1847/2017 г. на СГС, VI-17 състав. С първоинстанционния акт е постановено връщане на подадената от Ц. П. Д. и Х. В. К. искова молба с вх. № 67265/22.05.2017 г., с която са предявили искове с правно основание чл. 25, ал. 4 във вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна решението на президента на Фондация „А. П.“ – А. И. А. от 24.04.2017 г. за освобождаването им от длъжността „член на УС” на фондацията.
Частните касатори молят за отмяна на въззивния акт като неправилен поради противоречие със закона. Изразяват несъгласие с извода за недопустимост на предявените искове, като развиват подробни съображения в подкрепа на поддържаното пред инстанциите по същество становище, че пътят за правна защита на накърнените им права е този чрез иска по чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос: „Може ли съдът да прекрати производството по исковата молба по реда на чл. 130 ГПК в закрито заседание, поради нейната недопустимост, когато преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и преценката на ангажираните по делото доказателства“. По отношение на този въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 625 от 18.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7304/2015г., І г. о. и определение № 447 от 24.09.2010 г. по ч. гр. д. № 416/2010 г., ІІІ г. о.
Освен това, частните касатори заявяват и основанието по чл. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт.
Ответникът по частната касационна жалба – Фондация „А. П.“ – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение частната жалба на Ц. П. Д. и Х. В. К. срещу разпореждането на СГС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от тях искове за отмяна на решението на президента на Фондация „А. П.“ за освобождаването им от длъжността „член на УС” на фондацията, въззивният съд е приел, че в процесния случай, Управителният съвет има функциите на Общо събрание – волеобразуващ орган, а президентът, предвиден като отделен орган, изявява волята, формирана от УС и поради това, актовете на президента на фондацията не подлежат на пряк съдебен контрол. Според въззивния състав, защитата срещу акта на президента за освобождаване на член на УС се осъществява чрез атакуването му пред УС с компетентност на ОС (чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ), а решенията на УС на фондацията подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с учредителния акт (чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ). При липса на оплаквания обаче за нарушения на закона и на учредителния акт при освобождаването на член на УС от президента на основание чл. 8, ал. 12 от учредителния акт, съгласно който той освобождава член на УС с едномесечно предизвестие, според въззивния съд, освободените членове на УС не разполагат с упражнимо пред съд право да искат отмяна на акта за освобождаването си, тъй като съдът не извършва контрол за целесъобразност на акта за освобождаването. Поради това, въззивният състав е оставил без уважение подадената частна жалба, като по този начин е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е върната исковата молба на Ц. П. Д. и Х. В. К..
С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният от частните касатори въпрос няма характер на обуславящ изхода на правния спор по смисъла на разясненията, дадени в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от начина на поставянето му, въпросът съдържа всъщност твърдението на самите частни касатори, че преценката за недопустимост на исковата им молба е била предпоставена от събирането и преценката на ангажираните по делото доказателства, т. е. че съдът не е събрал тези доказателства и не е извършил такава преценка, което не отговаря на мотивите към обжалвания акт. За да достигне до извода за недопустимост на предявения иск, въззивният съд е съобразил правомощията на всеки от органите на ответната фондация (президент и УС), предвидени в чл. 8 от нейния учредителен акт, т. е. независимо че не е проведено открито заседание, решаващият състав е взел предвид релевантните за преценката му във връзка с допустимостта на претенцията факти, които се установяват от ангажираните по делото доказателства (учредителния акт, представен от самите ищци).
Отделно от изложеното, поставеният процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване и поради липсата на противоречие с цитираната от частните касатори практика, тъй като същата касае други хипотези. В първото от посочените определения (определение № 625 от 18.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7304/2015г., І г. о.) е прието, че съдът е счел предявения иск за просрочен въз основа на твърдение на ответника и представени от него с отговора на исковата молба доказателства, без да даде възможност на ищеца да се запознае със същите и да вземе становище по тях, а във второто определение (определение № 447 от 24.09.2010 г. по ч. гр. д. № 416/2010 г., ІІІ г. о.) – че изводът за недопустимост на претенцията е направен само на база твърденията на ищеца, без същите да са подкрепени със съответни доказателства. Докато в настоящия случай въззивната инстанция е преценила искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ като недопустим, съобразявайки представеното по делото доказателство (учредителния акт на ответната фондация), което е напълно достатъчно за установяване на единствения релевантен за преценката относно допустимостта на предявения иск факт, а именно – какви са правомощията на органа, чиито решения се атакуват, с оглед извода кой осъществява контрол върху тях.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване по отношение на поставения въпрос, не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, частните касатори не са аргументирали поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, като наличието на твърдяната от тях очевидна неправилност на обжалваното определение не се констатира от настоящия състав.
Поради изложените съображения обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1557 от 17.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1494/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: