11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
[населено място] 05.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1345/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу решение №289/03.02.17г. по т.д.№3934/16г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №1037/13.06.16г. по т.д.№8478/12г. по описа на СГС,с което дружеството е осъдено да заплати на „Д.“Л. сумата 200 000 щ.д., представляващи част от дължимо по чл.271 ал.2 вр. ал.1 , вр. чл.247 ал.1 от КТК застрахователно обезщетение за причинени му вреди по морска застрахователна полица, във връзка с настъпило на 02.02.12г. със застрахованото при ответника имущество – м/к „Варна 5“ застрахователно събитие,ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушаване законовата забрана на чл.22 ал.1 т.5 ГПК, допуснато при постановяване на обжалваното решение,с оглед това,че в съдебния състав на въззивния съд е участвал член,на когото е било разпределено делото при разглеждането му в първата инстанция. Изложени са съображения за допуснати от СГС процесуални нарушения,неотчетени от САС и за неправилност на формираните по същество изводи,обусловили крайния изход по спора в обжалваната част от решението. Претендира се допускане до касационно обжалване, отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск,поради неговата неоснователност и недоказаност.
Ответникът по касация „Д.“Л. е възразил срещу допускането на касационното обжалване по съображения за необоснованост на съответните предпоставки , като е изложил и доводи срещу основателността на оплакванията за неправилност.
Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
При произнасянето си по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивният съд е споделил направените в него констатации и изводи и,като е намерил възраженията на въззивника за негодни да обусловят такива в обратен смисъл,е приел частично предявения от ищеца иск за заплащане на застрахователно обезщетение за основателен и доказан. В подробната си аргументация на този краен извод САС е възприел за установено по делото,че към 02.02.12г. страните са били обвързани от валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по морска застраховка; на посочената дата е настъпил предвидения в Институтски тайм-клаузи за застраховка на корпус /приложение към договора/ застрахователен риск – произшествие при разтоварване на товари – факт,който не само не е бил оспорен от ответника-застраховател нито извънсъдебно,нито в предвидените,приложими в процеса преклузивни срокове,но и се установява от събраните по делото доказателства – морски протест,корабен дневник,стандартен стейтмънт на факти и др.Посочил е,че с настъпването на риска за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования собственик на имуществото /кораба/ за причинените му от събитието вреди до размера на уговорената застрахователна сума.Тези вреди е намерил за установени по вид и в размер на 166 291 щ.д. от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.Въззивните доводи срещу така приетите за установени увреждания по кораба САС е отказал да сподели по съображения за доказаност на определени факти,свързани с поведението на самия въззивник – същият не е пожелал да участва чрез свой представител по време на огледа,съгласил се е да извършва преценката по документи;не е направил възражения по изпратените му и получени от него констативен протокол за вредите и изявление за морски протест, съдържащ описание на механизма на настъпването им ; образуването на щета и изготвянето на експертна оценка от негов оценител,в която вредите са оценени на 187 257,94 щ.д. /без включени в нея разходи за гориво за прехода до К. за отремонтиране на кораба,за агентиране на кораб и платени пристанищни такси по време на ремонта/. Последните,приети като доказани в общ размер 125 983,49 щ.д.,съдът е счел за дължими като преки вреди,настъпили вследствие на застрахователното събитие. Отказал е да уважи възражението на въззивника за косвен характер на същите и поради това – за липса на основание за включването им към застрахователното обезщетение. Аргументирал се е с това,че правото на застрахования да получи обезщетение за загубите,които търпи с плащането на посочените разходи е пряко следствие от общото съгласие на страните и от обстоятелството,че същите са непосредствено необходими за отстраняването на повредите по имуществото, настъпили вследствие застрахователното събитие.Позовал се е на установените в Институтските тайм-клаузи права на застрахователя да извърши оглед на щетите,да назначи свой оценител,да реши в кое пристанище корабът да бъде вкаран за ремонт и да упражни право на вето върху избрано от застрахования място на ремонт или върху ремонтната фирма,както и да проведе търг за извършването на ремонта.Доколкото ответникът-въззивник не е предприел действия по упражняването на тези права и не се е противопоставил на направения от ищеца избор относно мястото на провеждането на ремонта на кораба, съдът е счел, че е налице мълчалив израз на съгласие от негова страна, а това го обвързва със задължението да поеме и направените разходи, съпътстващи прехода до пристанището,където е бил извършен ремонтът.По спорния въпрос за наличието на основания за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение , съдът е приел липса на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.270 КТК,чийто фактически състав,пораждащ правото на отказ на застрахователя, включва виновно неизпълнение на задължението на застрахования да съобщи за обстоятелство,водещо до съществено увеличение на риска, пряка причинна връзка на това поведение със същественото увеличаване на риска и настъпване на щетите именно поради тези обстоятелства. Обосновал се е с липсата на предшестваща събитието техническа неизправност на авариралия кран – настъпилата предния ден повреда е била определена от вещите лица като резултат от рутинната техническа експлоатация на съоръжението,която не е повлияла на техническата му годност, била е своевременно отстранена и кранът е работил повече от денонощие след това до настъпването на събитието.В допълнение – липсата на данни,установени със съответни доказателства от ответника,за техническа негодност на съоръжението непосредствено преди инцидента, съдът е приел като изключваща извод за осъществена от застрахования груба небрежност,изразена в неподдържане на имуществото в техническа изправност и,която да е в причинна връзка с настъпването на вредите.Констатирано е на следващо място,че застрахованият е изпълнил изискването на чл.275 КТК и договора,като е уведомил своевременно застрахователя за настъпилия риск,а евентуално неточното посочване на часа на настъпването му /вместо в 18ч. – в 20 ч./ не е попречило на застрахователя да установи относимите към събитието факти,нито е допринесло за увеличаването на риска.Като неоснователно е счетено следващото възражение на ответника-въззивник за допусната от застрахования груба небрежност с пропуск да провери платежоспособността на чартьора поради липса на законоустановено или определено в договора такова задължение на застрахования,неизпълнението на което да би било относимо към приложението на чл.273 ал.1 КТК,респ. – към отговорността на застрахователя за покриване на настъпили вследствие застрахователно събитие вреди върху имуществото. Фактическите възражения на застрахователя за непредприемане от страна на застрахования указаните му мерки за обезпечаване на вземанията за обезщетяване срещу лицата,причинили щетите, а именно: надлежно проучване на платежоспособността на чартьора и за осигуряване на банкова гаранция в полза на застрахователя за реализиране на суброгационното му право по отношение на същия,съдът е разгледал в отнасяне към разпоредбата на чл.282 КТК,чиято ал.7 изключва отговорността на застрахователя за обезщетяване на щети,възникнали поради това,че застрахованият съзнателно или поради груба небрежност не е взел мерките по ал.1 и ал.2 на същия член /за спасяване на застрахования предмет,за предотвратяване или ограничаване на щетите, за обезпечаване на вземанията за обезщетяване срещу преките причинители, както и мерките,указани му от застраховтеля/. Констатирал е,че това задължение е изпълнено от застрахования,който е осигурил нотариално заверен морски протест с приложен към него констативен протокол за вредите и показания на свидетели; предприел е действия по отстраняване на повредите; снабдил се е с изявление на чартьора,че признава отговорността си за настъпването на аварията, като е изпратил на застрахователя и пълната информация,която индивидуализира последния.Изискването на застрахователя /наложено с изпратените на застрахования указания/ да бъде осигурена банкова гаранция от страна на чартьора,съдът е тълкувал не като дължима мярка за обезпечаване встъпването на застрахователя в правата срещу трети лица.Посочил е,че нормата на чл.282 КТК не визира мерки по обезпечаване на вземанията в общия смисъл на правото,а касае осъществяване от застрахования на съдействие,включително фактически действия с правно значение, осигуряващи бъдещото реализиране на суброгационните права на застрахователя / напр. обезпечаване на доказателства и информация относно преките причинители на вредите/, а тези фактически действия съдът е намерил за предприети от ищеца /включително и изискване на банкова гаранция от чартьора/, респ. задълженията му в този смисъл – изпълнени. Като неоснователни са преценени и доводите на въззивника за наличие на основанията за отказ по чл.288 ал.2 КТК,поради липса на доказателства,ангажирани при негова доказателствена тежест, застрахованият да се е отказал от правата си по отношение на причинителите на вредата.Не е намерил , че е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност и на основание разпоредбата на чл.273 ал.1 изр.1 КТК с оглед твърдението за допусната груба небрежност от екипажа на кораба с неосъществен контрол върху дейността на стифадора /организиращ товаро-разтоварните дейности/, доколкото разпоредбата на чл.273 ал.1 изр.2 КТК изключва капитана и екипажа от лицата,представляващи корабопритежателя , а в Институтските тайм-клаузи изрично е предвидено,че застраховката покрива и щети,причинени от небрежност на капитана и екипажа.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, в обосноваване приложимост на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, касаторът е поставил въпросите: 1.Може ли да участва като съдия по делото във въззивна съдебна инстанция лице,което е взело участие при решаване на делото в първата съдебна инстанция?; 2.Може ли да участва като съдия по делото във въззивната инстанция лице,което е било съдия в първата съдебна инстанция , без да е постановило обжалваното първоинстанционно решение, но е постановило редица определения,включително и протоколни такива и разпореждания по хода на делото?; 3.Какво включва дейността по участие при решаване на делото в друга инстанция по смисъла на разпоредбата на чл.22 ал.1 т.5 ГПК?; 4.Постановяването на определения и разпореждания по хода на делото представляват ли дейност по участие при решаване на делото,съгласно разпоредбата на чл.22 ал.1 т.5 ГПК? Въпросите са свързани с оплакването, направено в касационната жалба, че при разглеждането на делото от въззивната инстанция не е спазена нормата на чл.22 ал.1 т.5 ГПК,тъй като решението е постановено с участието на член-съдия Г. И.,която е председателствала еднолично състава в първите няколко открити съдебни заседания по делото,проведени в първата инстанция. Доколкото порокът на съдебното решение,постановено при наличие на предпоставка за отвод на съдебния състав /респ. на негов член/,представлява основание за отменяемост,а не води до неговата недопустимост или нищожност /в т.см. р.№2/25.02.2010г. по гр.д.№1495/08г. на ВКС, трето г.о. и р.№706/30.10.95г. по гр.д.№510/95г. на 5-чл.състав на ВС/ и съгласно разпоредбата на чл.22 ал.2 ГПК при наличието на такава по т.5 на ал.1 от същия член съдията е длъжен да се отведе и без да е направено такова искане от страната, съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира,че въпросите са обуславящи крайния резултат по делото и като такива имат характеристиките на процесуално-правни по смисъла на възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно общия критерий за допустимост.Не е налице релевирания с тях допълнителен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решение №27/30.06.15г. по гр.д.№4508/15г. на първо г.о. на ВКС,на което се позовава касаторът, не съдържа отговор на въпроси №№2-4, а по въпрос №1 е дадено разрешение,което не е в противоречие с процедирането в настоящия случай. В него е прието,че дейност по решаване на делото по смисъла на чл.22 ал.1 т.5 ГПК извършва съдията,който постановява решението и ако съдията е постановил обезсилено впоследствие първоинстанционно решение за делба,няма правото да участва при решаването на делото пред друга инстанция,включително при постановяването на въззивното решение по жалба срещу постановено при новото разглеждане първоинстанционно решение. В процесния случай съдия Г. И. не е постановила решение по съществото на спора в първата инстанция. Второто представено от касатора решение на ВКС – №364/04.10.12г. по гр.д.№1513/11г. на четвърто г.о. е неотносимо към критерия по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като обвързващата съдилищата задължителна сила на даденото с него разрешение касае различен от поставените от касатора процесуални въпроси. Същите въпроси касаторът е поставил и с хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, приложението на която е свързал с твърдение за необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.22 ал.1 т.5 ГПК „във връзка с онези правила,които очертават границите и смисъла на понятието „участие при решаване на делото“. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава,когато съществува противоречива съдебна практика,която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора. Нормата на чл.22 ал.1 т.5 ГПК не страда от непълнота,нито представлява текст с неясно съдържание,който да се нуждае от тълкуване.На съда е служебно известна и друга постоянна /макар и незадължителна/ практика на ВКС /р.№1101/05.12.08г. по гр.д.№3116/07г. на трето г.о., р.№393/11.05.09г. по гр.д.№861/08г. на трето г.о., р.№157/05.07.17г. по гр.д.№ 4570/16г. на четвърто г.о. и др./,еднозначно и непротиворечиво приемаща,че основание за отвод по смисъла на чл.22 ал.1 т.5 ГПК в хипотезата на участие на един и същи съдия в производството по делото в различни инстанции,е налице тогава,когато съдията е взел участие при формиране волята на съответния състав по съществото на спора,т.е. при постановяването на решението и в двете инстанции,какъвто не е настоящият случай.Основания да се приеме,че е налице необходимост от промяна на така формираната практика,не се изтъкват в изложението при обосноваването на приложението на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
С допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е поставил въпроса „Съставлява ли процесуално нарушение неразпределянето /има се предвид „невъзлагането“/ на доказателствената тежест на /има се предвид „върху“/ ищеца в случаите,когато ответникът надлежно и своевременно оспори представени от ищеца доказателства и впоследствие съдът кредитира тези доказателства с решението си?“. Въпросът се свързва с оплакване на касатора,че както първоинстанционният,така и въззивният съд, не са взели предвид направените от него оспорвания на автентичността на представени от ищеца доказателства , както и антидатирането им – карта за поддръжка на кран,извлечение от корабния дневник,чек лист товарни кранове и инструктаж на палубна команда в пристанище.Твърди се,че тези доказателства са кредитирани от двете инстанции в противоречие с постоянната практика на ВКС / с цитиране на решения по чл.290 ГПК/.Настоящият състав намира,че в случая не се обосновава приложимост на общия критерий за допустимост,разписан в чл.280 ал.1 ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение, приетите по делото /действително оспорени от ответника/ писмени доказателства – карта за поддръжка на кран,чек лист товарни кранове и инструктаж на палубна команда в пристанище не са били обсъждани изобщо като относими и годни доказателства, нито въз основа на тях са направени правнорелевантни изводи в ущърб на защитата,поддържана от касатора. Относими към спора констатации за факти и правни изводи са направени от апелативния съд единствено при преценка на извлечението от корабния дневник,което съдът е кредитирал като годно писмено доказателство,но след като във връзка с направеното оспорване е бил допуснат и разпитан свидетел,който е установил както неговата автентичност /с положен от него подпис/,така и съществуването му към датата на застрахователното събитие. Доколкото поставеният въпрос не може да бъде възприет като такъв от съществено значение за делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, то и по аргумент от същото тълкувателно решение,преценката за наличие на допълнителния сочен от касатора критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е безпредметна.
С оплаквания за неправилност при процедирането на делото от страна на първата инстанция, при обсъждането на доказателствата и тяхното кредитиране, при прилагането на материалния закон и,считайки, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,касаторът е формулирал въпросите: 1. Има ли правомощие съдът , с оглед разпоредбата на чл.253 ГПК, да отменя определението си по движение на делото,вследствие изменение на обстоятелствата,грешка или пропуск на страните?; 2.Длъжен ли е съдът да конкретизира фактите и обстоятелствата,които обосновават необходимостта на основание чл.253 ГПК да отмени определението,с което е дал ход на устните състезания?; 3.Може ли съдът на основание чл.253 ГПК да отмени определението си,с което е дал ход на устните състезания,поради това,че следва да бъде допуснато изслушването на съдебно техническа експертиза,реферирайки към нарочна писмена молба на ищеца,с която всъщност последният е поискал допускане на съдебно-икономическа експертиза? и 3а Може ли това процесуално действие на съда да се тълкува като служебно допускане на съдебно-техническа експертиза?; 4.Може ли съдът с определението си по чл.253 ГПК , с което е отменил хода на устните състезания, да разпредели доказателствената тежест, като укаже повторно на ищеца,че следва да докаже авторството и представителна власт на лицата,подписали представен от ищеца документ,като се има предвид,че този документ е надлежно и своевременно оспорен от ответника преди отмяната на хода на устните състезания,по отношение на оспорването на този документ е било открито производство по чл.193 ГПК и ищецът не е направил съответни доказателствени искания?; 5.Може ли съдът с определението си по чл.253 ГПК,с което е отменил хода на устните състезания,да разпределя повторно доказателствената тежест за установяване на факти и обстоятелства,процесуалните възможности за доказването на които са били преклудирани преди отмяната? и 5а Представлява ли това „изменение на обстоятелствата,грешка или пропуск на съда“ по смисъла на чл.253 ГПК?; 6.Може ли с решението си съдът да кредитира и да се позовава на доказателства,които преди постановяването на определението му за отмяна на хода на устните състезания, са били изключени от делото като доказателства?; 7.Има ли правомощие съдът да поставя въпрос към свидетел за установяване на факти,различни от факти,за установяването на които е допуснат за разпит?; 8. Съставлява ли процесуално нарушение неразпределянето на доказателствената тежест на ищеца в случаите,когато ответникът надлежно и своевременно оспори представени от ищеца доказателства и впоследствие съдът кредитира тези доказателства с решението си?; 9.Неуведомяването на застрахователя от страна на корабособственика за настъпила неизправност на застрахованата вещ един ден преди настъпването на аварията със същата застрахована вещ,води ли до съществено увеличение на риска по смисъла на чл.268 ал.1 КТК?; 10.Изплащането на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка включва ли изплащането на косвени вреди?; 11. Изплащането на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка включва ли изплащането на разходи за агентиране на кораба,пристанищни услуги на пристанището,където е извършен ремонта,разходи за гориво и други консумативи, свързани с прехода на кораба до пристанището,където е извършен ремонта?; 12. Подлежат ли на застрахователно обезщетяване разходите за гориво,свързани с прехода на кораба до пристанището,където е извършен ремонта след настъпването на авария по смисъла на чл.273 ал.3 КТК?; 13. Може ли да се счете за доказан по размер предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка, когато по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на размера на извършените ремонтни дейности във връзка с твърдените вреди и по делото посредством съдебно-техническа експертиза е установено,че не може да бъде установено каква е и би била средната пазарна стойност на извършените ремонтни дейности?; 14.При сключване на договор за наем на застрахован кораб /тайм-чартър/,когато застрахованият не провери платежоспособността и търговската репутация на своя контрагент,в чието държане предоставя застрахованото имущество,съставлява ли това груба небрежност по смисъла на чл.273 от КТК?; 15.Длъжни ли са страните по договора за морска застраховка да уговорят вида и размера на отговорността на застрахования в случаите,когато при сключването на договор за наем на кораб застрахованият не е проверил платежоспособността и търговската репутация на своя контрагент,в чието държане предоставя застрахованото имущество и, ако няма такава отговорност,прилагат ли се директно законовите правила на чл.273 КТК?; 16.Обезпечаване на вземанията за обезщетяване срещу лицата , причинили щетите от настъпило застрахователно събитие по смисъла на чл.282 ал.2 КТК визира ли обезпечаване на вземанията по общия смисъл на облигационното и търговското право /напр. поръчителство,залог,ипотека,издаване на мениталнични ефекти,снабдяване с банкова гаранция и др./?; 17. По иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните при наведено твърдение за наличие на хипотезата на чл.288 ал.2 КТК за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение,тъй като застрахованият се е отказал от правата си да търси вреди и загуби срещу третите лица,причинили щетата,покрита от застраховката или виновно е направил невъзможно осъществяването им?.
От така формулираните въпроси тези по т.т.1,2,3,3а,4,5,5а,6,7,8,9,13 и 15 не могат да бъдат определени като правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС. Въпросите от 1 до 5а са свързани с процесуални действия , извършени от първата инстанция – след даден ход на устните състезания, определението е отменено по реда на чл.253 ГПК, извършено е допълване на доклада по делото с разпределяне на доказателствената тежест,отделени са спорните по делото въпроси от безспорното и е допусната съдебно-техническа експертиза /като е съобразено и направено от ищеца с молба,по която съдът е пропуснал да се произнесе,искане за съдебно-икономическа експертиза/. Доколкото тези процесуални действия са определени от ответника с въззивната му жалба като процесуални нарушения,в решението си въззивният съд е изложил съображения,по които не споделил тези възражения на въззивника.Посочил е,че събирането на допълнителни доказателства след отмяната на определението за даване ход на устните състезания,не представлява процесуално нарушение,доколкото е основано на констатацията на съда за непълен доклад, а действието е преценено като допустимо и правилно с оглед извършената проверка от въззивния състав на качеството на извършения в първото по делото заседание доклад. Доколкото е назначена техническа /при поискана от ищеца икономическа/експертиза,с поставени от съда въпроси за изясняване на характера на повредите на товарното съоръжение и кораба,както и за преценка на размера на разходите за отстраняване на вредите спрямо пазарните цени,САС е приел,че законодателят дава възможност на съда и служебно да допуска експертиза,когато за изясняване на възникнали по делото въпроси за необходими специални познания в други области,което се е налагало в конкретния случай с оглед специфичния предмет на спора и преценката на събраните по делото доказателства. По тези изводи на въззивния съд касаторът не е формулирал съответен въпрос,разрешаването на който да би обусловил различен за него изход на спора.
Въпроси 6,7,8,9,13 и 15 изобщо не са били разглеждани от съда или дадените по тях разрешения не са обусловили крайните му изводи.
Въпроси 10 и 17 не кореспондират с приетото от въззивния състав,а съдържат интерпретации на доказателства в унисон с тезата на самия касатор. Видно от мотивите, в тях липсва заключение,че изплащането на застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка включва и изплащането на косвени вреди.Напротив, след излагане на пространна обосновка защо приема,че разходите за гориво,свързани с прехода до пристанището,в което е било извършено отремонтирането на кораба,с агентирането му и пристанищните такси,следва да бъдат включени във вредите, подлежащи на репариране,съдът изрично е посочил,че същите нямат характер на косвени вреди.Аналогично, съдът е отказал да сподели и довода на въззивника за наличие на основанията на чл.288 ал.2 КТК за отказ за плащане на застрахователно обезщетение по причини за недоказаност на твърдението му,че застрахованият се е отказал от правата си по отношение причинителите на вредата,нито е намерил за установено същият виновно да е направил невъзможно осъществяването им.
Като осъществяващи общия критерий за допустимост на касационното обжалване съставът на ВКС,ТК,Първо отделение преценява само въпросите,посочени в т.т.11,12,14 и 16 от изложението,доколкото същите са намерили разрешение във въззивното решение и това разрешение е обусловило и крайния изход на спора. Тъй като соченият от касатора във връзка с тях допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е цитиран само формално,без наличието му да е обосновано с причините и целите, налагащи допускането на решението до касационното му обжалване, посочени в изложението по т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, на касатора следва да бъде отказан достъпът до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №289/03.02.17г. по т.д.№3934/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.