О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 07 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2018/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответник В. Ц. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуален представител адвокат С. Ц. А., против въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав от 28.10.2013 г., постановено по гр. д. № 8244/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, 25-ти състав № І-25-18/28.02.2013 г., постановено по гр. д. № 7886/2012 г. в осъдителната част, с която В. Ц. Х. е осъдена да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на ищеца Г. К. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 7 216.03 лв. обезщетение за ползване на част от недвижим имот-апартамент № 22, [населено място],[жк], [улица], за периода 29.10.2009 г. -20.02.2012 г., на основание чл. 86 ЗЗД сумата 790.78 лв. лихва за забава върху посочената главница за периода 1.11.2009 г.-20.02.2012 г., както и разноски по делото в размер на 911.36 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са въпроси. Приложено е ППлВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.
За ответник по касация Г. К. Б. е подаден писмен отговор, чрез процесуален представител адвокат Х. Х.. Жалбата е оспорена като недопустима и като неоснователна. Претендират се разноски за касационна инстанция по договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 6.03.2014 г.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, а именно, че ответникът /сега касатор/ ползва една стая и 1/3 от останалата част на жилище, което е изключителна собственост на ищеца /страните са бивши съпрузи/, отчетено е ползването на жилището от страна на двете непълнолетни деца и е прието, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, кореспондиращо с неоснователно обедняване на ищеца, изразяващо се в липсата на възможност да ползва и да извлича ползи от собствения си имот.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата воля на съда, обективирана в постановеното решение. Правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото и по тях въззивният съд трябва да се е произнесъл при наличие на специалните основания за допустимост по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правните въпроси не трябва да са относими към правилността на обжалваното решение, към възприемането на фактическата обстановка или към обсъждането на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по чл. 288 ГПК са различни от касационните основания за отмяна на въззивното решение поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението към касационната жалба от страна на касатора-ответник не са посочени ясни и точни материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, разрешени от въззивната инстанция. Формулирани са въпроси, които са относими към правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните по делото доказателства, като под формата на въпроси са въведени твърдения с оглед поддържаната от ответната страна защитна теза в процеса. Такъв характер имат въпросите, посочени в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: Правилна ли е квалификацията на иска по чл. 59 ЗЗД в настоящия казус, като се вземе предвид спецификата на правоотношенията между страните; Правилно ли е решен въпросът относно произволно изведената идеална част, за която доверителката ми следва да заплаща обезщетение на ищеца, а именно-една трета идеална част; Правилно ли е определена цената на търсеното обезщетение въз основа на заключение на вещо лице, работило с прогнозни и офертни цени с източник само една агенция за недвижими имоти; Правилно ли е определена стойността на търсеното обезщетение при изричната разпоредба на чл. 59 ЗЗД; Не следва ли да се прецизира и докаже както обогатяването на ответника, така и обедняването на ищеца при доказателствена тежест на ищеца; Осъществен ли е фактическият състав на чл. 59 ЗЗД при пълно и главно доказване.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е мотивирано единствено с твърдението, че правният спор е решен при неправилна квалификация на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и в противоречие с ППлВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Липсва в изложението задължителното точно и мотивирано обосноваване съгласно изискванията ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Същият характер, относим към правилността на постановеното решение са имат и посочените въпроси относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице мотивиране наличието на предпоставките на това основание, така както са разяснени с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 500.00 лв.-възнаграждение на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие с пълномощно от 6.03.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав от 28.10.2013 г., постановено по гр. д. № 8244/2013 г. по касационна жалба на ответника В. Ц. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място].
ОСЪЖДА В. Ц. Х. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [улица], ап. 22, съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] адвокат С. Ц. А. да заплати на Г. К. Б. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], вх. Г, ет. 3, ап. 54, съдебен адрес: [населено място], [улица], еп. 19, адвокат Х. Х. сумата 500.00 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: