О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
гр. София, 07.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2294 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. К., действуваща лично и със съгласието на своята майка Ш. Х. Й., против решение № ІІІ-152/12.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2056/2014 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, състава на съда е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, като е отменил постановеното в противен смисъл решение на първоинстанционния съд, като е постановил ново решение по съществото на спора, с което е отменил дарението на горното основание.
Съдът е приел, че от правна страна, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Въз основа на горното, състава на въззивния съд е направил извод, че наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт, а ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат моралното задължение да са признателни на дарителя за дарението, направено на техния праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение да дава издръжка на дарителя, за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.
От фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства, въззивния съд е приел, че преди смъртта на дарения , дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, като след извършване на дарения на двата собствени имота в полза на сина си ищцата не е разполагала с имущество , като единствения и доход е бил този от пенсия за изслужено време и старост , която считано от 01.04.2013 год. е в размер на 261,27 лв. месечно , а преди това пенсията е била и в по – нисък размер, като при този доход ищцата след извършване на даренията не е можела да покрива всички нужди свързани с храна , облекло , консумативи , лекарства и пр. Съдът е отчел изнесените официални статистически данни за минималните разходи към момента на дарението по процесния договор, които за едно лице са били над 300 лв. , а към момента на постановяване на решението са над 350 лв. , като въз основа на това е приел от правна страна за установено твърдението на ищцата , че е изпаднала в трайна нужда от издръжка. От свидетелските показания, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата е поискала издръжка от сина си в качеството му на дарен , като тази издръжка и е била осигурявана от него до смъртта му, като е приел, че в този случай не е необходимо писмена форма на поканата за издръжка от страна на дарителя към надарения, като е приел, че в случая е установено , че моралното задължение на дарения по процесния договор е трансформирно в правно такова, което по силата на наследяването е поето и от ответницата по делото. Въз основа на обстоятелството, че три месеца след смъртта на баща си , ответницата чрез своята майка и законен представител е извършила продажба на идеалната част от имота в [населено място] наследен от баща и , получен също по дарение от ищцата , в резултат на което е реализирала доход от 27886,25 лв., съдът е приел за установена и възможността на ответницата да дава издръжка на своята баба след смъртта на наследодателя и, като по делото няма данни ответницата да е изпълнила задължението си за осигуряване на издръжка на своята баба – ищцата по делото, което е основание за отмяна на дарението.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, първия от които се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а за втория се сочат останалите касационни основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първия сочен правен въпрос е, когато иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД е насочен против наследник на надарения, необходимо ли е задължението за издръжка да е възникнало, докато надарения е бил жив. Твърди се, че в тази насока съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 894/19.02.2010 г. по гр.д.№ 3132/2008 г. от състав на І-во гр.отд. Съгласно дадения отговор в това решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага/гледа/дарителя си, т. е с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД е базиран на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дареният да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД. Когато иска за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка, е предявен срещу наследниците на надареното лице, необходимо е да се установи, че това задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание за отмяна на дарението. При смърт на дарения, наследниците встъпват в правата и задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя на техния наследодател не е проява на непризнателност. Съдът не е отрекъл необходимостта задължението за издръжка да е възникнало, докато надарения е бил жив, напротив, изрично е посочил това в мотивите на обжалваното съдебно решение, но е приел от фактическа страна, че издръжка е била поискана приживе от надарения. В тази насока липсва соченото противоречие с цитираното решение на ВКС, а останалите твърдения в изложението, относно фактите по спора /че такава издръжка не е била поискана/, касаят обосноваността на съдебното решение. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като проверката на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице основанията за допустимост на касационното производство, при разглеждането на касационната жалба по същество. В тази връзка е неотносим и втория поставен правен въпрос, свързан със задължението на съда да изследва материалните възможности на лицето, което е задължено да дава издръжката. Съдът е изследвал този въпрос, като е приел, че ответника е в състояние да дава издръжка на своята баба, предвид осъществената от него сделка и получен доход, като отново следва да се подчертае, че проверката на фактите по спора не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-152/12.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 2056/2014 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.