ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603
София, 09.05.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. като процесуален представител на Р. А. Д. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 16.Х.2012г. по в.гр.д. № 323/2012г.
Ответникът по касационната жалба [община] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:
С решението си от 16.Х.2012г. ЯОС е потвърдил решението на Ямболския РС от 06.VІІІ.2012г. по гр.д № 1459/2012г., с което са отхвърлени предявените от Р. Д. срещу [община] искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „директор на Дом за деца, лишени от родителски грижи „Ю.Г.” Я. със заповед № 16/27.ІІІ.2012г. на кмета на [община] на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ – непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа – висше магистър по специалността „социални дейности”, е законно. Новото изискване е въведено с длъжностна характеристика, изготвена от работодателя, каквото право той има, като преценката му какви изисквания да въведе е по целесъобразност и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налагат нуждите на работата и дали промяната в изискванията за квалификация е наложена от обективна необходимост. Ищцата притежава висше образование, специалност „история” и професионална квалификация „учител по история”. Въведеното изискване за образование и специалност съответства на вида на осъществяваната в Дома дейност и на вида му като специализирана институция – за предоставяне на социални услуги съгласно чл.36 ал.3 т.1 б.”а” от ПП на З. и Правилника за организацията и дейността на домовете за деца, като липсват доказателства за злоупотреба с право от страна на работодателя при предвиждането на новите изисквания.
В изложението на Р. Д. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. мотивирана ли е заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ, след като в нея не е конкретизирано какво образование служителят не притежава и след като не е посочено дали лицето не притежава конкретна квалификационна степен на образование и/или специалност – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; 2. злоупотреба с право ли е промяната в изискванията за образование за съответната длъжност, без да се е променил работният процес и/или организацията на работа – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /липса на практика/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по поставените от касаторката въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като липсват мотиви, респективно изводи, в атакувания съдебен акт както относно мотивираността на заповедта за уволнение /такива доводи за незаконност на уволнението не са въведени с исковата молба/, така и относно това дали липсата на промяна в характера на работата обуславя злоупотреба с право на работодателя при въвеждане на допълнително изискване за изпълнението й. Ето защо не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, ГК, № 171 от 16.Х.2012г. по в.гр.д. № 323/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: