3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 603
София, 02.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 562/2011 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по приподписана от адв.Ш. частна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. И. П. и неговия пълномощник С. В. И., и на И. Г. А. , срещу определение № 770 от 14.07.2011год. по в. гр.д.№ 566/2011год. на Пернишки окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] № 15 от 05.05.2011г. , с което е отказано вписване на нот. акт № 141 том І ,рег.№ 4606 дело № 128/2011г. от 05.05.2011г.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и се иска отмяната му. Според касаторите ОС Перник се е произнесъл по съществения въпрос относно обема на правомощията на съдията по вписванията в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК , във връзка с което представя съдебни актове.
Частната жалба е подадена от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определение №15 от 05.05.2011г., съдията по вписванията при Районен съд [населено място] е отказал вписване на нот. акт № 141 том І ,рег.№ 4606 дело № 128/2011г. от 05.05.2011г. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като при проверка на акта съдията по вписванията е констатирал, че няма представени платежни документи, които да удостоверяват, че плащането на продажната цена 25769,90лв. по сделката е извършено по банков път в съответствие с нормата на 3 ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Приел е също, че съдията по вписванията е задължен да следи за спазване на императивните разпоредби на ЗОПБ.
Настоящият състав намира, че поставеният от касаторите въпрос е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаването му е обусловило изхода на делото, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Изпълнено е и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въпросът за обема на правомощията на съдията по вписванията е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд.
В представените към изложението определение № 219 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 166/09 г. на ВКС II ГО, определение № 366 от 10.06.2009 г. по ч. т. д. № 379/09 г. на ВКС II ТО, определение № 461 от 05.11.2009 г. по ч. гр. д. № 371/09 г. на ВКС ІІ ГО и и определение № 569 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 309/10 г. на ВКС І ГО, е прието, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който очертава пределите на неговите правомощия – да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от Правилника.
Настоящият състав намира за правилно застъпеното в цитираните актове на ВКС становище. Съгласно цитираната по-горе трайна практика на ВКС, нормата на чл.32а от Правилника за вписванията не може да се тълкува разширително. Спазването на императивните разпоредби на ЗОПБ при изповядване на сделки на стойност равна на или надвишаваща 15 000 лв. е вменено на нотариусите. Извън компетенциите на съдията по вписванията е осъществяването на контрол върху това действие на нотариуса. В производството по вписване съдията по вписванията извършва единствено проверка дали актът, чието вписване се иска, е от категорията актове, изрично предвидени в Правилника за вписванията като подлежащи на вписване и дали същият е редовен от външна страна – т. е. дали са спазени законовите изисквания за формата на акта и изчерпателно посочените в чл. 6 от Правилника за вписванията изисквания относно съдържанието на акта. Всяка друга проверка би била в противоречие с посочената разпоредба и е израз на недопустимо превишаване на правомощия.
С оглед гореизложеното атакуваното определение е неправилно. Всички формални изисквания за вписване на процесния нотариален акт , посочени в нормата на чл. 6 от Правилника за вписванията, са изпълнени. Ето защо, отказът на съдията по вписване да впише същия се явява незаконосъобразен. Потвърждавайки този отказ въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 770 от 14.07.2011год. по в. гр.д.№ 566/2011год. на Пернишки окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение 770 от 14.07.2011год. по в. гр.д.№ 566/2011год. на Пернишки окръжен съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] № 15 от 05.05.2011г. , с което е отказано вписване на нот. акт № 141 том І ,рег.№ 4606 дело № 128/2011г. от 05.05.2011г.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] да предприеме необходимите действия за вписване на нот. акт № 141 том І ,рег.№ 4606 дело № 128/2011г. от 05.05.2011г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: